Ликвидността – винаги преди всичко

Каса

Банките продължават да трупат в ликвидни активи всеки допълнително пливлечен лев. В края на май 2016-а общият им размер в цялата система е достигнал рекордните 37.2% и по всяка вероятност ще продължи да се увеличава. Въпреки че този огромен обем от ликвидни средства всъщност не носи доход на банките. Напротив, една голяма част от тях – около 6 млрд. лв., които банките държат в БНБ като свръхрезерви, се олихвяват с отрицателна лихва от 0.4% на годишна база. Ако Европейската централна банка свали още веднъж лихвите си, тези разходи могат да станат и по-големи. Но това не спира увеличението на ликвидността.

Банкерите постоянно изтъкват, че основната причина за това е липсата на платежоспособни кредитополучатели, които търсят заеми, за да развиват своята дейност. Потвърждение за този извод е и липсата на какъвто и да е ръст във фирмените кредити.

Но има и друго важно обстоятелство – приближаващият финал на прегледа на качеството на активите. Това упражнение, свързано с изключително консервативната оценка на кредитния портфейл, потиска апетита на банките да си позволят по-голям риск в кредитирането. Никой мениджър не желае на финала на проверката да се окаже с допълнителни проблемни вземания.

Освен това всички банки се подготвят за евентуални трусове в системата, които могат да възникнат, ако прегледът покаже, че има кредитни институции, които се нуждаят от преструктуриране.

Конюнктурата ще бъде влошена и заради резултатите от референдума във Великобритания. Неблагоприятните резултати ще се проявят в две направления. Първото е очакваната стагнация на пазарите и потискането на икономическия ръст на страната. Това пък ще ограничи допълнително активността на платежоспособните компании.

Второто направление, което ще накара българските банки да поддържат и дори да увеличават ликвидността си, са очакваните проблеми в банковите сектори на държавите от еврозоната, чиито акции се обезцениха вследствие на Brexit. Не е изключено това да предизвика нуждата от преструктуриране на банки, които имат дъщерни институции у нас. Подобна перспектива, макар и хипотетична, в момента би стимулирала всяка от банките у нас да продължи да трупа всеки новопривлечен лев.

При цялата тази конюнктура лихвите по депозитите ще останат ниски поне до края на годината. Лихвите по привлечените средства на гражданите е възможно дори да паднат под сегашното средно ниво от 0.5% годишно. Проблемът е, че ниските лихвени нива постепенно намаляват потенциала за привличане на нови депозити.

Основният източник – парите на граждани, малко по-малко се изпарява. През месец май депозитите на населението са нараснали едва с 9 млн. лева. При положение че през предишните месеци този ръст е бил по стотина милиона лева. Изчерпи ли се този източник за свежи парични постъпления в банките, ще последва и намаление на активите им. Стигне ли се дотам, в ситуация и на липса на нови платежоспособни клиенти, банките ще трябва да правят доста сложни финансови еквилибристики, за да запазят балансовите си числа и в същото време да останат на печалба. Защото при сегашната вътрешна и външна финансова и икономическа конюнктура за много наши банки печалбата е като че ли единствената алтернатива за капитализация.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст