В желанието си България да заеме едно по-достойно място в ЕС след излизането на Великобритания финансовият министър Владислав Горанов иска да я намести и на нейните позиции. (По алюзия от соца, когато имаше звание “Два пъти герой на Съветския съюз”.) Това коментират застрахователите, имайки предвид целия финансов сектор на България, който е поставен под огромен натиск от масирани проверки. В такъв обем и буквално за месеци такива проверки не са правени в нито една страна на ЕС.
Конкретен повод за изригването на бранша е, че преди дни той научи, че освен проверка на активите на главите им ще се стоварят и стрес тестове, ситуация, повтаряща тази в банките.
Досега яснотата, която идваше от Комисията за финансов надзор, беше, че ще има само проверки на балансите на застрахователите. На 23 юни тази година обаче Комисията по бюджет и финанси прие на второ четене “предложение във връзка със стрес тестовете”.
Предложението е внесла ГЕРБ депутатката Диана Йорданова
Работната група подкрепя предложението и предлага да се създаде нов §35 със следната редакция:
“§35. В Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници (ДВ, бр. 62 от 2015 г.), в §10 от преходните и заключителните разпоредби се създава ал.4:
(4) Комисията за финансов надзор възлага изработването на методология за стрес тестове на застрахователите и презастрахователите, тяхното организиране и провеждане на независимо външно лице в срок до 31 декември 2016 година. Разходите за изготвяне на методологията и за провеждането на стрес тестовете са за сметка на държавния бюджет.”
Няма нищо лошо да има стрес тестове и за застрахователите. "Хвърлят" балансите им в катастрофичен бульон, съставен от наводнение, земетресение и финансова криза, и гледат кой ще оживее. Това е популярното и най-просто обяснение на тези проверки.
Отвъд този майтап обаче
стоят няколко истини
Новите проверки означават нови милиони от бюджета за методика, нови милиони от дружествата за одитори.
Никой обаче не коментира, че препоръките на EIOPA не са задължителни и обхващат само големите дружества на пазара. Поне така са правени стрес тестовете в редица европейски държави. И че у нас те ще обхващат всички застрахователи.
Третото, което не е за подценяване, е подмолният начин, по който се правят промените. Някой е “набутал” в ръката на Йорданова това предложение, то дори не е оформено според изискванията – имената на депутатката вносителка не са напечатани, а са написани саморъчно. Може би Горанов не е бил сигурен кого ще намери в парламента и кой депутат ще му свърши работа и затова е оставил празно място за имената му.
И това изключително важно и
отговорно решение се внася и гласува в точка разни
след като половината депутати на бюджетната комисия вече са си тръгнали.
Но нека се върнем малко назад. През март и началото на април публичната мълва пусна в оборот, че се готвят и стрес тестове за застрахователите. Тогава, на 15 април, Асоциацията на българските застрахователи излиза с изявление във връзка с предстоящи стрес тестове на застрахователите.
Асоциацията на българските застрахователи заявява подкрепата си за провеждане на проверките на активите на дружествата при ясна професионална методология. “Смятаме, че те ще допринесат за прозрачността на сектора, доверието в него и ще демонстрират степента на готовност на застрахователите да отговорят на изискванията на новия Кодекс за застраховането, в който са транспонирани изцяло всички завишени изисквания към финансовата стабилност и платежоспособност на застрахователите по европейската директива Платежоспособност II.” Това декларира браншът пред обществеността.
Но и обръща внимание, че е необходим отговорен политически дискурс по темата за стрес тестовете и напомня, че говоренето без конкретни данни и непрофесионалните изказвания по отношение на тясноспециализирана материя в сферата на финансите е опасно както за сектора, така и за потребителите.
Явно
този вопъл не е бил чут
от финансовата власт, и не само това, откритостта се е превърната в игра на криеница. С неясно какви цели.
С влизането в сила на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници от 14 август 2015 г. на КФН се вмени задължението да извърши проверки по подобие на тези в банковата система.
Проверката ще засегне 45 застрахователи и един презастраховател. В общия брой застрахователи са включени 30 общозастрахователни дружества, 13 животозастрахователни дружества и две животозастрахователни кооперации.
КФН получи тази година допълнителни 2 млн. лв., с които да организира прегледа на активите на пенсионните фондове и балансите на застрахователните дружества.
