Следващата година може да няма необходимост от вземането на нов държавен дълг от външните пазари, прогнозира пред Българското национално радио главният икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов. Фискалният резерв, който към края на май е 13.4 млрд. лева, е достатъчно голям, за да позволи дори правителството да увеличи харчовете и така да смекчи негативния ефект от Брексита върху българската икономика, коментира Павлов.
Според него, нивото на буфери е много комфортно и трябва само да се наблюдава ситуацията в развитие и да се прецени в началото на следващата година дали е необходимо да се излиза отново на външен пазар, или е достатъчно нуждите от финансиране, доколкото има такива, да се посрещнат с емисии само на вътрешния пазар.
Самата еврозона е в процес на нещо като преучредявате в момента, за да може да се адресират слабостите, които кризата от 2008 г. извади на показ.
Българският банков сектор е силно профитабилен, което ни кара да смятаме, че ако се наложи да бъде той допълнително укрепван с увеличаване на капитала и с мерки за преструктуриране и сливане на банки, самият частен сектор ще има интерес да участва в този процес.
Данъкоплатците няма да се наложи да платят евентуални неточности в банковия сектор, ако такива бъдат открити от протичащите оценки, смята Павлов. Въпреки че еврозоната остава дългосрочна цел, не трябва да бързаме в този момент, заяви още той.
Икономическият растеж на България ще се забави заради решението на Великобритания да напусне Европейския съюз, прогнозира Павлов. Основният ефект върху икономиката ни ще дойде от намаляването на инвестициите, обясни той. Половината от този ефект може да бъде компансиран, ако правителството увеличи разходите тази и следващата година. Това обаче може да върне дефицитът до 2.5 на сто от БВП. Това няма да е проблем, защото хазната има достатъчно буфери.
