С решение № 452/4 юли 2016 г., постановено по к.н.д. № 1497/2015 г., Върховният касационен съд отмени въззивно решение № 270/30.07.2015 г. на Софийски апелативен съд, НО, 7-ми състав, постановено по ВНОХД № 264/2015 г. и върна делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание.
Касационното производство е образувано по касационен протест и касационни жалби на подсъдимия Николай Петков Русинов, на защитниците му и на частните обвинители и граждански ищци – Росица Кръстева и Явор Кръстев. С атакуваното въззивно решение подсъдимият Русинов е оправдан да е извършил убийството в съучастие в неустановени по делото лица и с особена жестокост, а наказанието наложено му за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3, вр. чл. 115, е било изменено от „доживотен затвор” в „лишаване от свобода” в размер на 19 години.
Върховният касационен съд приема в решението си, че макар и с различна насоченост и претендирани правни последици, доводите в протеста и жалбите за допуснати съществени процесуални нарушения, изразили се в липата на всеобхватно и пълно изследване, както и проверка на релевантни по делото обстоятелства, имащи значение за правилното изясняване на въпросите за авторството и начина на извършване на деянието, са основателни.
Върховните магистрати са намерили, че фактическите обстоятелства, относими към авторството и начина на извършване на деянието, не са установени в съгласие с изискванията за внимателна и съвкупна оценка на доказателствените материали съобразно действителното им съдържание и многообразие. Липсва пълен и коректен анализ на доказателствената съвкупност, която е съдържала противоречия и те не са били разрешени по надлежен процесуален начин. В резултат на неправилния подход при проверката и оценката на доказателствените материали е допуснато разкъсване на връзката между отделните групи доказателства и експертни изводи, които са били само изброявани в мотивите, но не и комплексно оценявани съобразно тяхното значение и относителна тежест.
Предприемането на комплексно изследване на следите върху веществените доказателства, механизма на тяхното образуване съобразно положението на тялото и съпоставка с множеството други данни по делото, вкл. нараняванията върху пострадалата (особено в областта на бедрата, в предверието и във вътрешността на влагалището, по главата), а и върху подсъдимия, ако имат конкретна връзка с оказването на съпротива, би допринесло за пълното и коректно изясняване на въпроса, дали насилието върху пострадалата е започнало преди осъществяване на половия акт или по-късно, което очевидно не е сторено.
„ВКС намира за основателни и възраженията на защитата за неубедително формулиране на извода, че автор на престъплението е подсъдимия Русинов в светлината на новоприетите факти за механизма на изпълнението му, недостатъчна яснота за крайния час на настъпване на смъртта, както и поради игнориране на данни за присъствие на други три лица, за което са свидетелствали редица веществени доказателства”, пише в решението на съда.
По начина на излагане на мотивите връзката между доказателствата е разкъсана и не е ясна картината, която те очертават, а това води до невъзможност да се проследи доколко правилно съдът е формирал вътрешното си убеждение при оценката им, както и дали е имало необходимост от назначаване на допълнителни експертни изследвания.
ВКС намира, че въззивният съд е формулирал по твърде двусмислен, а поради това и неясен, начин заключенията си за субективното отношение на подсъдимия към умъртвяването на пострадалата. При правните изводи съдът е приел, че умъртвяването на пострадалата е съзнателно и целенасочено – при пряк умисъл, за което обаче не са изложени конкретни и съдържателни мотиви. Данните за личността на дееца и психологичния му профил, а също и пияното му състояние не са коментирани. Фактическите обстоятелства относно субективната страна на престъплението следва да са подробно, ясно и безпротиворечиво установени и съвкупно оценени, което в случая не е сторено.
Посочените недостатъци върховните съдии са счели, че трябва да бъдат отстранени при повторното разглеждане на делото от въззивния съд.
