От декември 2013 г. до юни тази година, страните подкрепили санкциите срещу Русия са загубили от износ около 60.2 млрд. долара, показва оценката на експертите от CEPII (Centre d`Etudes Prospectives et d'Informations Internationales – френския изследователски център на световната икономика). В анализа си те оценяват както формални и неформални ограничения върху търговията. Основната част от загубата (около 82%) са дошли от стоки, които не са обхванати от руското ембарго.
Две трети от загубите (около 77%) търпят страните от Европейския съюз. До кризата, в Русия е влизал 2.3% от износа на страните от евросъюза, а руският износ към тях е съставлявал 63.8 от всички външни доставки. За времето на действие на санкциите средната вероятност за доставка е намаляла до 8-14%, а разходите – на 3.5-7.5%. В началото на влошаването на отношенията (между февруари и юли 2014 г.) превози са намалели средно с 14.6% (включително и със страните от ЕС – 13.8%, а процентът на рублата спрямо долара през този период е намалял с едва 6%). След въвеждането на формални ограничения (от август 2014 г.) – средно с 12.9% (а за страните от ЕС с 24.9%). Доставки на забранените стоки са намалели с около 90%.
Пропуснатите ползи на германските доставчици са за около 830 милиона долара на месец, или около 27% от общите, докато загубите за Украйна са около 450 милиона долара. За страни като Полша, Холандия, Франция и Япония те са около 200 милиона. За първата половина на 2014 г. вносът от ЕС е намалял с 6.1%, а като цяло за всички страни с 4,8%. За цялата 2014 г. той е намалял съответно с 11.7% за ЕС и 9.2% за всички страни. През 2015 г. спадът на вноса от ЕС е намалял с 40.2%, а на износа от Русия на фона на падналите цени на енергията е намалял с 31%.
В допълнение към директните ограничения, на търговските обеми на търговия повече влияеха проблемите с привличането на търговско финансиране при доставката в Русия, отколкото възприемането на риска на страната. Френски компании, чиито продукти бяха забранени изпитваха трудности с намирането на алтернативни канали за доставки, докато другите доставчици обикновено си намираха нови пазари.
