Въпреки сериозните противоречия с част от културната общност у нас, съдбата на сградите, обявени за културното наследство са на път да преминат под опеката на общините. Ресорната комисия в Народното събрание вече прие "ревизирания" вариант на спорните поправки в Закона за културното наследство. Така депутатите пратиха редактираният норматив за гласуване на второ четене в пленарна зала. Странно беше мълчаливото съгласие на инак кресливите наъни на опозицията (от БСП), която не се възпротиви и ги гласува единодушно с управляващите.
Текстовете бяха върнато за преработка, след като историци, археолози, архитекти, реставратори, в качеството си на членове на Форум “Културно наследство”, внесоха в парламента контрапредложения за поправки в Закона за културното наследство, в разрез с внесените и гласувани на първо четене поправки на Министерството на културата през февруари.
Идеите на Министерството на културата тогава предизвикаха бурна реакция в обществото, професионалните среди и някои политици, които обвиниха ведомството, че се опитва да улесни унищожаването на паметниците на културата и да засили корупцията в общините.
Така или иначе сега, сградите, обявени за обекти на културно историческо наследство, вече ще преминат в категория от местно значение. Те ще се оценяват от общински служители в центровете на съответния планов икономически район – София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново и Плевен. Общинските звена ще се открият от съществуващия щат в администрации съгласно шестте района и ще бъдат избирани от Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и ще работят под неговото методическо ръководство. Произнасянето за паметници от световно и национално значение, обаче ще остане в специализирания институт (НИНКН). Но и в двата случая, последният параф за промени и ремонти по такива сгради, ще бъде на министъра на културата.
Народните представители решиха да отпадне противоречивия принцип за мълчаливо съгласие, който съществуваше при предишната редакция на норматива и според който липса на становище се смята за позволение, но удължиха срока за реакция на институциите на четири месеца. Това стана, независимо от факта, че един от основните мотиви за промените в него беше именно бавната и тромава процедура. Реформата трябва да заработи до две години.
В новите текстове е включена санкция до 30 хил. лв., която ще бъде налагана на недобросъвестни стопани, които не изпълняват заповед на министъра да изградят наново разрушен паметник на културата. Такава е и сумата, с която ще бъдат наказвани юридическите лица, които поставят, преместват или премахват монумент без одобрение на министъра.
Приетите поправки напълно съответстват на позициите на Министерството на културата и Сдружението на общините, които реално са и техни автори. В работната група, която трябваше да ревизира текстовете след протестите и общественото обсъждане, са участвали заместник-министрите на културата, ръководителите на дирекциите "Правна", "Културно наследство" и "Инспекторат по опазването на културното наследство" в министерството, Сдружението на общините в лицето на заместник-кметът по култура на Столична община Тодор Чобанов. Вносителите на различните предложения са били поканени да ги защитят.
Разбира се дори изчистени от колизии и новите текстове, не се приемат много радушно от част от експертната общност, според която прехвърлянето на оценките за намеси в ценни обекти в общините е предпоставка за корупция инвестиционен натиск и конфликт на интереси. Това, според тях се отнася най-вече за служителите, които трябва да санкционират европроекти, внесени от кметовете на съответната община. Недоволните от законопроекта смятат, че ако нормативът стане факт, той има опасност да създаде предпоставки за разрухата на археологически обекти и ценни сгради. Техните предложения за укрепване и разширяване на експертния Национален институт за недвижимо културно наследство, обаче не бяха възприети, а заместник министърът на културата Петрунова дори каза, че Националният институт за недвижимо културно наследство е отживелица.
Истината, обаче е, че дори нормативът да бъде гласуван, без дигитализирани и актуализирани архиви, общинските служители много скоро ще открият, че за всяко нещо трябва да пътуват до “отживелицата” за да изясняват статута на всяка една сграда. Да не говорим, че над 20 хиляди паметници, все още нямат категория или режим на опазване и така или иначе, ще трябва да останат отговорност на института.
От Асоциацията на реставраторите и представители на археологическата общност смятат, че с новият норматив се отваря вратата за оказване на инвеститорски и политически натиск върху местната администрация, което поставя в риск паметниците на културата. Що се отнася до съдбата на Националния институт за недвижимо културно наследство, от асоциацията обвиняват управленците ни през последните 10 години, които работили целенасочено за закриването му. В момента институтът е сведен до състав от 40 човека, които са отговорни за вземането на решения за 40 000 паметника. Затова към тях били и обвиненията в некомпетентност и несъстоятелност. На подобно мнение са и от Форум "Културно наследство", които внесоха алтернативни предложения за повишаването на броя на служителите на института и откриване на негови структури по места, което ще намали потенциала за натиск върху решенията. На този етап, обаче тези предложения не можаха да видят бял свят.
Какво ще стане с текстовете до тяхното окончателно гласуване все още не е съвсем ясно. Ясното засега е, че хорът от сирени, които извисяват гласове като тези между Сцила и Хирибда, все още не е утихнал.
