Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
Пазарните стратези се надпреварваха с какви по-тъмни краски да очертаят мрачното и безнадеждно бъдеще на финансовите пазари след гръмовното, макар и очаквано решение на англичаните да загърбят Европейския съюз. Десетина дни по-късно иззад Океана долетя бяла лястовичка. Тя се казва "подобрение на резултатите в сферата на услугите и производството" в най-голямата световна икономическа сила – САЩ. Активността на услугите се подобрява значително, а техният дял в БВП на страната е най-голям – цели близо 70 процента. Така че това на практика е ясен и категоричен сигнал за очакван подем и в останалите отрасли. Или – очаквайте вдигане на лихвите в Щатите.
Ето защо в средата на тази седмица се усети значителна корекция в пазарните настроения. Дилъри и инвеститори купуваха, но вече не така настървено, сигурните, но нискодоходни държавни ценни книжа. Пренасочването на паричните ресурси към по-рисковите корпоративни ценни книжа повлия положително и върху цената на акциите и на нефта.
Цените на книжата от централно- и източноевропейските страни продължиха методично своя настъпателен марш. Полските и румънските 10-годишни облигации, търгувани на международните финансови пазари, поскъпнаха със съответно 1.7 евро и 1 евро през изминалата седмица. Чешките петгодишни облигационни емисии, търгувани на международни пазари, поскъпнаха със скромните 0.25 евро.
Българските еврооблигационни емисии също не пропуснаха купона. Най-дългосрочната, с падеж през 2035 г., т.е. след 19 години, поскъпна с 2 евро и достигна 96.59 евро за 100 номинал. Доходността й респективно се понижи в резултат на обратнопропорционалната зависимост между цена/доходност с 15 базисни точки и достигна 3.38%, което е 14-месечно дъно.
Книжата с падеж през 2028 г., 2027 г., 2024 г. и 2023 г. добавиха точно по 1 евро към цената си, достигайки съответно до 102.63 евро, 101.50 евро, 106.40 евро и 100.7 евро за 100 номинал. За отбелязване е, че сегашните им ценови нива са значително над цените, при които те бяха пуснати в обращение, а доходността им – под тогавашната им доходност. Купени сега, те ще носят съответно доходност от 2.73, 2.47, 2.08 и 1.76% на годишна база.
Най-краткосрочните ни книжа с падежи 2022 г. и 2017 г. поскъпнаха с по 0.7 евро, а доходността им се понижи с по 13 базисни пункта – до 1.42% и минус 0.06 процента. За първи път в историята на България имаме книжа, търгувани на международните финансови пазари, които носят отрицателна доходност. Да, остатъчната им срочност е една година, но въпреки това страната ни вече е в клуба на страните с книжа, носещи негативна доходност. Нека да припомня, че 10-годишните швейцарски, германски и японски книги носят негативна доходност, а отскоро 30-годишните швейцарски облигации отвориха нова страница в историята на пазара на ДЦК, отчитайки доходност от минус 0.15% на годишна база.
Доходността на емисиите ни, търгувани на вътрешния междубанков пазар, е 2.4% за 10-годишните, 1.8% за 7-годишните и 1.15% за 5-годишните облигации. Придобиването на книжа от емисия с падеж януари 2017 г., т.е. с остатъчна срочност от шест месеца, няма да носи, а ще струва на притежателя им доходност от минус 0.16% на годишна база.
Министерството на финансите очаква излишъкът в държавната хазна да достигне 3.1 млрд. лв. за първото полугодие на годината. По принцип нов държавен дълг, чрез продажба на ДЦК, се поема при бюджетен дефицит. Това е и основната причина министерството да не подсказва каквото и да е намерение за пускане в обращение на нови или на допълнителни количества от емисиите от държавни ценни книжа.
