Мултикултурализмът и културният плурализъм умряха ръка за ръка под гумите на камиона, с който 31-годишният Мохамед Лауайедж Булел с двойно френско-тунизийско гражданство се вряза в тълпата възторжени жители на Ница, празнуващи около полунощ националния си празник.
Спецслужбите тепърва ще анализират атентата и ще търсят пропуските в мерките, които са били предприети при организацията на празничното шествие. Каквото и да направят французите, пък и всички страни членки на ЕС в подобна ситуация, вече е твърде късно. Всички вкупом са пропуснали предупрежденията на известния френски писател Мишебл Уелбек, според когото най-големият проблем пред френските власти е невъзможността от "мирно съвместно съществуване" на различни етнически общности, с различни религии и култури.
Кървавият камионджия Булел например се е родил в годините, когато терминът "мултикултурализъм" вече се бе наложил в Европа. Булел и хилядите негови събратя по съдба са с корени от бившите колонии, но са израсли във Франция. Те са учили в тамошни лицеи, първите им гаджета навярно са французойки, имали са възможност да черпят от вековната културна съкровищница на Франция и Европа, изкушавали са се от неповторимия аромат и вкус на френските ястия… Но са си оставали пришълци, обединяващи се в общности на пришълци, с друга култура и вяра.
Сблъскали се с невъзможността и още повече с нежеланието на имигрантите от бившите колонии да се претопят в европейското море, политиците родиха и се заклеха в теорията за мутикултурализма. И тя се превърна в основен елемент на словесната им еквилибристика.
Асимилацията на мигрантите обаче се оказа кауза пердута, а самите те се възползваха и започнаха да отстояват правото си да следват собствената си култура, религия, обичаи, традиции. Така че сблъсъкът е неизбежен.
Уелбек прозря не само загиването на мултикултурализма, но отиде и по-напред в черните си прогнози. В романа си "Подчинение" той описва Франция, а и Европа, като територия, в която ислямът се превръща не само в основна религия, но измества и изгражданата с векове европейска държавност. Ислямът става държава, при това истинска, не бутафорна като ДАЕШ.
И ако умове като Уелбек описват тревожни утопии, канцлерът Ангела Меркел доотвори широко вратите на европейската общност към реализирането им, след като т.нар. велики сили в лицето на САЩ, Великобритания, Русия подпалиха Ирак, Либия, Сирия. Сега дори и да удавят тези земи с бомби, мир никога няма да има. Камионджията Булел е доказателството – роден и израснал в Европа, той прие войната като своя собствена.
Срещу него и себеподобните му Европа не може да стори нищо – дори президентът Оланд да свика на помощ резервистите, дори Германия и Франция да се договорят за обща отбранителна система на ЕС след излизането на Великобритания. Няма смисъл да се харчат милиарди за защита срещу камион, нает за няколкостотин евро. Врагът е навсякъде, всяка кола е бомба, няма веч оръжье, има хекатомба…
Що се отнася до нас, за първи път абсурдът е нашето спасение – не само собствените ни деца бягат оттук с писъци, но, слава богу, и бежанците.
