Неправителствени организации и родители на деца с увреждания настояват за отпадане на системата за поставяне на хора под запрещение. Те твърдят, че поставените под запрещение хора са лишени от основните човешки права и свободи.
Те предлагат сегашната остаряла система да бъде заменена с въвеждането на така нареченото „подкрепено вземане на решения". Така лицето запазва пълна дееспособност, докато получава услуги от лице или мрежа за подкрепа, които обаче не трябва да се назначават без съгласието на лицето. Подпомагащите не трябва да действат от името на лицето, тази роля е ограничена до предоставяне на подкрепа или помощ, за да взема само решения. Също така трябва да има гаранции, които да защитават подпомагания от злоупотреби и експлоатация. Основно изискване според международните стандарти е да се изисква запрещението да се използва само като последна възможност.
Заради поставянето под запрещение, България е осъдена два пъти от Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Причината е, че хората поставени под запрещение не могат да ползват парите си и имотите си, нито да решават къде да живеят. Те не могат да работят, да гласуват и да вземат самостоятелни решения, а на това положение не се предлага никаква алтернатива.
Под запрещение могат да бъдат поставяни и непълнолетни лица. Непълнолетните се поставят само под пълно запрещение, докато пълнолетните могат да бъдат поставени както под пълно, така и под ограничено запрещение. Условията са две: да е налице болестно състояние на лицето, което да засяга интелекта, психиката и волята и това болестно състояние да се е отразило върху възможността на лицето да осъзнава действията си.
В действащия закон са посочени изчерпателно две групи заболявания: слабоумие – това е вродено психическо заболяване, при което са възможни различни степени на умствено недоразвитие- идиотия, имбецилност, дебилност, олигофрения и душевна болест (психопатия) – това са придобити психически заболявания – шизофрения, епилепсия и др.
