Отказва да купи руски облигации под натиска на един от акционерте си Опенхаймер.
Бизнесмените и хората, които вземат потребителски и жилищни заеми се питат, как така основния лихвен процент намалява, а цената по кредитите не?
Стилиян Вътев:
– Първо нека погледнем общо ситуацията с кредитирането. Тя обект на чести коментари на почти всички срещу между банкови мениджъри напоследък. На тях сме обсъждали, че през 2009-а не можем да очакваме увеличение на заемите повече от 10 процента. При това говорим за оптимистичен вариант. И причините за този нисък в сравнение с предходни години ръст са няколко. Първата е повишения риск в кредитирането предвид очакваното задълбочаване на проблемите в реалния сектор. Втората причина или да го наречем задържащ ръста на кредитирането фактор е скъпото външно финансиране.
Колко скъпо е това финансиране?
Стилиян Вътев:
– Не е тайна, че в момента политиката на почти всички български банки, които са чуждестранна собственост, е да увеличават размера на отпуснатите заеми единствено на базата на привлечените депозити от граждани и фирми. И причината за това не е, че техните майки нямат пари, а защото те трябва да поддържат ликвидността на цялата група – не само на българските си дъщерни кредитни институции, а на всички банки в чужди държави, на които са собственици. А и разбира се да се грижат за ситуацията в държавите, в които самите майки оперират. Така че намалялото външно финансиране оказва сериозно влияние върху предлагането на заеми в България.
Радка Тончева:
– Има и един друг важен момент. В сегашната ситуация банките са принудени чувствително да подобрят съотношението си кредитни спрямо депозити. Какво имам предвид. До преди година банките, които бяха по агресивни при отпускането на заеми, в това число и ОББ, формираха ръста си предимно на финансирането, което получаваха отвън. При тази политика увеличението на кредитите бе много по-бързо от това на средствата привлечени от граждани и фирми и съотношението заеми спрямо депозити достигна до нива от 160% – 180%, които се разминават с разумната банкова практика. Сега заради намаленото външно финансиране и повишаването на риска това съотношение трябва да намалее.
Стилиян Вътев:
– Що се отнася конкретно до цената на кредитите, ако вземате заем отвън първо той се оскъпява от повишената рискова премия за България. А тя е 4% – 5% годишно. И ето я елементарната сметка. Ако междубанковите лихвени равнища са около 2% и прибавите към тях международната премия за риска на България веднага лихвата, при която евентуално ще можете да вземете външно финансиране, ви скача на 6%-7%, ако въобще решат да ви отпуснат такъв кредит. При това говорим за сравнително краткосрочни заеми. От тук нататък българската банка си начислява премия за риска на отделния кредитополучател, печалбата и така нататък и се стига до лихвените равнища по кредитите, на които сте свидетели в момента.
Радка Тончева:
– Ние в момента сме въвели вътрешен базов процент за заемите в евро, който е 4.55. Той е базиран на лихвата, която плащаме по депозитите в евро 4.5 плюс малка премия от 0.5% заради минималните задължителни резерви, които внасяме в БНБ. Вече върху него начисляваме премия за риска и малък процент печалба. И се получава, че заемите за малък и среден бизнес например се отпускат при годишна лихва от около 8.5 процента. В лева лихвата е по-висока защото и цената на левовия ресурс е по-голяма.
Ето вие сами казвате, че лихвите по заемите ви в евро са на около 8.5%, а в същото време Европейската централна банка предоставя рефинансиране при 2% годишна лихва. В същото време европейският междубанков лихвен процент е 2.17%, а Федералният резерв отпуска рефинансиране за банките в САЩ на почти нулеви лихви. А кредитите у нас и в долари и в евро са с пъти много по-високи от тези нива. Защо?
Радка Тончева:
– Първо ние не можем да се рефинансираме директно от Федералният резерв на САЩ. Не сме и държава членка на Еврозоната , за да имаме право като кредитна институция да вземем рефинансиране от Европейската централна банка.
Стилиян Вътев:
– Вижте това евтино рефинансиране се дава от централните банки в САЩ и в Еврозоната на търговските банки там с цел да се преборят с тоталният срив на кредитният пазар в Северна Америка и в Западна Европа. Защото у нас пазарът на заемите макар и с бавни темпове, но все още расте, а там има тотален срив. И въпреки тези евтини пари и в САЩ и в Западна Европа все още няма признаци за съживяване на кредитирането. Най-често търговските банки вземат евтино рефинансиране и с него вместо да отпускат заеми на фирмите купуват държавни ценни книжа. С други думи, заради липсата на доверие банките ползват рефинансирането, за да гарантират ликвидността си, а не за да увеличат предоставените заеми. Е как при това положение вие искате макар и индиректно ниските лихви на Федералният резерв и ЕЦБ да повлияят върху намаляването на цената по кредитите в евро и долари у нас?
Искате да кажете, че и в Западна Европа има липса на кредити?
Радка Тончева:
– Ами да. Ако там имаше достатъчно заеми, това щеше да рефлектира в съживяване на бизнеса и да повлияе благотворно на нашите фирми. Щеше да има поръчки за нашите дружества, а сега се случва точно обратното. Отказват се вече заявени стоки, канцелират се договори, забавят се плащания. И това се отразява на ликвидността на реалният бизнес. Всъщност проблемът е именно в паричните потоци, които генерира фирменият бизнес, а не в банките.
Вярно ли е че именно тези проблеми на българските фирми, за които говорите се отразяват и на намаляването на депозитите в банките?
Стилиян Вътев:
– Е това е напълно логична зависимост. Когато имаше активно кредитиране фирмите се разплащаха редовно и така част от предоставените назаем пари преминавайки по фирмената верига се връщаха отново в банките под формата на фирмени депозити. Сега кредитирането намаля. В същото време западните партньори на българския бизнес сериозно затегнаха условията на плащане. Когато продават на нашите фирми суровини материали, машини или технологии партньорите им от Западна Европа искат да им бъде платено в много по-кратки срокове отколкото преди и обратно когато получават стоки от България настояват, за по голямо отлагане в плащанията. И всичко тези обстоятелства изправят дружествата у нас пред необходимостта да теглят депозитите си. А когато депозитите намаляват цената им се увеличава, което пък води до поскъпване на кредитите.
Радка Тончева:
– Показателно е, че за пръв път от години насам размерът на депозитите започна да намалява. В крайна сметка този пазар е лимитиран, обемът му не се покачва като цяло. В такава ситуация повишаването на привлечените средства е въпрос на вътрешно преразпределение на този пазар. Това на свои ред изкушава някои кредитни институции да се опитват да привличат средства на граждани и фирми чрез необосновано високи лихви, които надхвърлят разумните граници. Банковата общност като цяло е срещу такова повишение, но никой не желае да загуби клиенти само, защото конкуренцията му ги привлякла с по-големи лихви.
Всъщност колко е средната цена, която ОББ плаща по привлечените депозити от граждани и фирми?
Стилиян Вътев:
– При нас е около 4 процента.
Добре, а защо при това положение фирмените кредити, които се предлагат са на средна лихва от 10% – 11% годишно?
Стилиян Вътев:
– Това са лихвите по високорисковите и необезпечени кредити. Вижте лихвите по заемите за една година са се увеличили с повече от 1.5% до 2%, което не е драстичен ръст. Много повече нарастват лихвите по депозитите на граждани и фирми. Ако погледнете статистиката на БНБ съм сигурен, че ще видите че повишението на лихвените равнища по депозитите е много по-голямо отколкото това по депозитите.
Всъщност има ли повишено търсене на заеми?
Радка Тончева:
– Може да ви изглежда странно, но исканията за заеми в момента са намалели драстично – между четири до пет пъти, в сравнение с миналата година. И това е нормално, защото слушайки за криза домакинствата отлагат вземането на заеми за по-добри времена. Същото е за фирмите. Когато имаш намаляване на поръчките и не е ясно какво ще правиш до края на годината, какви нови кредити ще вземаш? Фирмите си преосмислят политиката, защото много от експортно ориентираните дружества все още нямат сключени договори за продукцията си. И причината е че преобладаващата част от износа е за страните от Европейският съюз и знаете каква е ситуацията там, намалява се производството, намалява се потреблението
Така че проблемът не е, че банките не дават кредити. Проблемът е, че реалният сектор не е наясно какви ще са условията за развитието на бизнеса. Надяваме се че до март месец ще има някаква яснота, за да се задействат различните видове механизми за насърчаване на икономическата активност.
Имали опасност до края на годината да има ново увеличаване на цената на кредитите?
Стилиян Вътев:
– Аз казвам, че не очаквам намаление. Честно казано и увеличение на очаквам, тъй като както вече казах търсенето на заеми не е голямо
Разговорът води Петър Илиев
