Президентът Ердоган се нуждае повече от Гюлен като едно плашило във вътрешнополитически план, за да оправдае идеологически чистката, която започна, защото тази чистка надмина всички възможни очаквания. Начинът, по който тази чистка се осъществява, напомня на действията на Сталин през 1937 г. Това коментира историкът и преподавател в Софийския университет доц. Костадин Грозев пред БНР.
"Малко вероятно е да се стигне до екстрадиция на Фетхулах Гюлен, тъй като за момента Турция не е подала формално искане за екстрадирането му със съответната документация, която да доказва съпричастието на Гюлен в опита за преврат в Турция. Въпросът за екстрадицията на Гюлен е част от един по-голям въпрос, а именно за американско-турските отношения в светлината на тази проислямистка политика на Ердоган. В едни условия на американски президентски избори, в едни условия на разширяваща се борба с "Ислямска държава“, при цялата тази сложна обстановка в Близкия изток, серия от трудни съюзници за Америка – от типа на Израел, Турция, променящи се отношения с Иран, всичките последици от "Арабската пролет", се появи още един сериозен проблем за американската външна политика и особено за американско-турските отношения. Това е проблемът "Гюлен", коментира доц. Грозев.
Държавният секретар на САЩ Джон Кери през последните дни на няколко пъти заяви, че САЩ ще искат твърди доказателства за екстрадицията на Гюлен.
