"През целия си професионален път във финансите съм работил в двете най-добри банки в страната – Българска народна банка и Обединена Българска банка." Това е краткият отговор, който главният изпълнителен директор на ОББ Стилиян Вътев дава, когато го попитат за професионалната му кариера. А тя наистина е дълга.
За тридесет и пет години банкерство Вътев, който на 26 юли навършва шестдесет години, е единственият мениджър, управлявал една банка от нейното създаване до момента. С подобно управленско дълголетие не може да се похвали никой друг банкер у нас. И то е най-ясният атестат за доверието на собствениците на тази банка в професионализма на Вътев. При това не говорим за един собственик, а за цяла поредица – всеки с различни възгледи, често коренно различни. Защото Обединена българска банка, чийто управленски екип Стилиян Вътев ръководи от края на 1993-а, е преминала през всички познати форми на собственост. За тези, които не знаят, ОББ е първата ни рожба на т. нар. банкова консолидация. Този процес логично настъпи след разпада на централизираната банкова система от времето на комунизма в България и след промените от 10 ноември 1989 година.
"Вятърът" на промените
както се пее в една обичана от всички песен на групата "Скорпиънс", издуха плановото стопанство у нас и от многобройните клонове на БНБ се пръкнаха около 70 търговски банки с преобладаващо държавно участие. Акцентираме на преобладаващо, защото веднага след учредяването им започнаха процеси, целящи тяхното превземане отвътре от новонароили се частни търговски дружества. Именно за да предотврати тези опити за скрита приватизация, БНБ и Министерството на финансите създадоха Банковата консолидационна компания, чиято първа основна задача бе да консолидира многобройните държавни банки. И първото "отроче" на тази политика бе ОББ, която бе създадена от обединението на държавните "Стройбанк" и банка "Доверие" и близо две дузини други държавни търговски банки.
Изпълнители на този мегапроект бяха Димитър Димитров, Олег Недялков и Стилиян Вътев, който дотогава е шеф на международния отдел на БНБ. Към този мъжки триумвират трябва да се добави и името на една жена – Радка Тончева, която в началото е шеф на вътрешния одит. През 1995-а, когато Димитър Димитров става заместник-министър на икономиката, тя заема неговата позиция на изпълнителен директор. Оттогава до днес двамата с Вътев представляват една несломима мениджърска сплав, която е в основата на успехите на една от най-големите и влиятелни кредитни институции у нас.
Мениджърските умения на Вътев са подлагани на множество изпитания през годините. След консолидацията си държавната ОББ успява да се издигне до втората най-влиятелна кредитна институция у нас след БУЛБАНК (по това време ДСК все още няма банков лиценз, а работи по специален закон и не извършва каквито и да е сделки с валута).
През 1996-а ОББ първа преминава през нелекия процес на рекапитализация по схемата "БУЛБАНК", т. е. рекапитализация с облигации, издадени по Закона за уреждане на необслужваните кредити, небезизвестния ЗУНК. А през същата 1996 г. екипът на Вътев има водеща роля в спасяването на държавния бюджет от фалит. Заради затварянето на Първа частна банка и МИНЕРАЛБАНК през май 1996-а пазарът е обхванат от паника и левът започва стремително да се обезценява спрямо долара. Тогава БУЛБАНК и ОББ се превръщат в своеобразното валутно РВД (Ръководство въздушно движение) на България. Това не е произволна журналистическа метафора. Това е жаргон на дилърите на двете банки, работили в тях през тези сложни месеци. Служителите на двете банки подобно на въздушните диспечери са следели внимателно всеки полет с ценни валутни пратки, които са идвали за България, за да могат своевременно да заредят касите на банковите клонове с дефицитните долари и германски марки.
След затварянето на още 16 търговски банки през есента на същата година, когато държавата бе изправена на ръба на фалита, а Румен Гечев в качеството си на вицепремиер и икономически министър многократно бе отказвал сключването на стенд-бай споразумение с МВФ, държавата стига дотам, че не може да плати дори заплатите и пенсиите. Тогава Вътев е един от най-енергичните участници в неформалния тесен банкерски кръг, който почти всеки ден се събира и взема решение за покупки на свръхкраткосрочните безналични емисии на държавни ценни книжа (от по няколко дни), с които Министерството на финансите попълва перманентния си недостиг на средства. Без активните, но премерени действия на тези хора държавата ни със сигурност щеше да обяви фалит. Но Вътев бе един от хората, които направиха всичко възможно това да не се случи, без да застраши стабилността на ОББ.
Веднага след кризата от 1996-а на дневен ред в началото на 1997-а дойде предизвикателството с приватизацията на държавните банки. Тя бе ултимативно поискана от Международния валутен фонд, който буквално дърпаше конците на цялата българска икономическа политика години наред след краха от 1996-а. В програмите, които правителството бе принудено да подписва с МВФ (в противен случай държавата бе заплашена от спиране на кредитирането, което водеше автоматично до фалита й), имаше подробни списъци за приватизация на държавната собственост с ясно и дефинитивно поставени срокове. И ОББ бе първата в тези списъци. Тя бе раздържавена през лятото на 1997-а, като нейни нови собственици станаха БУЛБАНК и ЕБВР с по 35% и американската инвестиционна банка "Опенхаймер и Ко". Под натиска на МВФ и на ЕБВР сделката бе осъществена за 3 млн. щ. долара. Само няколко години по-късно БУЛБАНК и ЕБВР получиха в десетки пъти по-голяма възвръщаемост от вложените пари, продавайки ОББ на Национална банка на Гърция за 200 млн. евро.
За професионализма на Стилиян Вътев и водения от него екип говори фактът, че тримата нови собственици не подлагат на съмнение качествата им и ги оставят начело на ОББ. При това става дума за акционери с доста различни виждания за развитието на банката.
През 2000-а заради приватизацията си БУЛБАНК продаде всичките си дялове в дъщерни банки. В това число и в ОББ. За качеството на мениджъмънта на водената от Стилиян Вътев обединена банка говори фактът, че купувачът на БУЛБАНК – италианската "УниКредит", имаше желание да придобие и ОББ, но не направи това заради проблема с пазарната концентрация. Новият мажоритарен собственик на ОББ – Национална банка на Гърция, още дълго време запази съдружието си с миноритарния акционер ЕБВР, с 10-процентно участие.
Гръцкият период на ОББ на практика започна от 2000 година. Новият собственик запази ръководството на българската банка заради неговия професионализъм и добави само един свой представител Христос Кацанис. Съхраняването на мениджмънта за пореден път бе много висока оценка към способностите на Стилиян Вътев, защото по онова време НБГ бе банката на гръцката държава, чието ръководство се сменяше в момента, в който на власт в Атина идваше нова политическа сила. Ръководството на НБГ се сменяше, но това на ОББ – не. Тя неизменно оставаше под мениджърския контрол на Стилиян Вътев и Радка Тончева. Този екип успяваше да укроти прекалените експанзионистични амбиции на своя могъщ собственик за разрастване на българския финансов пазар, които бяха свързани с поемане на повече рискове. Независимо от колапса, завладял първо европейската, а след това довел почти до разруха гръцката финансова система, ОББ остана една от най-стабилните банки в България.
Именно разразилата се през 2009-а криза освети мениджмънта на ОББ в една малко позната за обществото светлина – като безкомпромисен защитник на интересите на банката и на нейните вложители. Вътев и екипът му не преклониха глава пред опитите на бизнес акули, смятани за недосегаеми в България, да спрат погасяването на кредитите си.
Стилиян Вътев и Радка Тончева имаха упоритостта, търпението и отговорността да накарат дори лица от калибъра на Васил Божков да си връща задълженията, като успешно използваха всички законови методи, в това число и принудителни продажби на имоти и имущество, сред което и два самолета. Това не им спечели любовта на т. нар. едър национално отговорен капитал и на свързаните с него политици, но пък позволи на ОББ да остане една от най-големите и стабилните в България. Благодарение на своя мениджмънт ОББ преодоля със собствени сили негативите на кризата и в Гърция, и в България. А Стилиян Вътев за пореден път доказа лидерската си позиция в началото на юли 2014-а, когато след затварянето на Корпоративна банка всички шефове на кредитни институции у нас обсъждаха в БНБ въпроса с банковата ваканция. В този инфарктен момент той и главният изпълнителен директор на "Алианц Банк България" Светослав Гаврийски са били двамата мениджъри, които са обявили като безумна мярката за временно спиране на банковите операции у нас. И са били категорично против.
Тази кратка професионална история на Стилиян Вътев вероятно оставя впечатлението за един студен, пресметлив и лишен от емоции човек. Когато става дума за бизнес, Вътев може би е такъв. Но хората, познаващи частния му живот, твърдят, че той е една слънчева и постоянно търсеща личност. И няма начин да не е такъв роденият под знака на Слънцето Лъв. Банкерът, който на 26 юли ще навърши 60 години, кипи от позитивна енергия и е щастлив баща и дядо. Близките до него го смятат за голям купонджия. Разказват, че като млад за малко да обърка попрището си и да стане ядрен физик. Но явно енергетиката ни е нямала късмет, за разлика от банковия сектор.
Запален футболен фен Вътев използва всяка възможност да гледа на живо мачове от шампионската лига. По-голямата му страст обаче е музиката. Познати на банкера твърдят, че той страстно пътува, за да гледа на живо всеки по-голям концерт на култовата група "Пинк Флойд". Запален почитател е на "Битълс", колекционира техни плочи, материали и картички с автографи на Джон Ленън. Вътев е в основата на състоялите се у нас концерти на някои от световните рок-идоли у нас като "Гънс енд Роузис", "Аеросмит", "Бон Джоуви", "Тото" и "Куин" с Адам Ламбърт.
Вътев има силни пристрастия и към класиката. Мечтата му е да гледа "Лебедово езеро" в "Болшой театър". И мечтата му ще се сбъдне. Е не в Русия, но ще може да се наслаждава на виртуозното изпълнение на трупата на легендарния театър на 6 август на сцената на "Ковън Гардън" в Лондон.
Това са само бегли щрихи в портрета на човека Стилиян. На своята шейсета годишнина историята на житейския му и професионален път спокойно може да бъде подписан със старата римска сентенция "Ad augusta per angusta" (През трудностите към успеха).
ТПС
1. Пламен Орешарски, Красимир Дачев и Стилиян Вътев на концерта на "Гънс енд Роузис".
2. Димитър Костов, Радка Тончева, Стилиян Вътев и Димитър Димитров
3. Олег Недялков, Радка Тончева и Стилиян Вътев празнуват петата годишнина от създаването на ОББ.