Данък уикенд, който предизвика пълен хаос във фирмените счетоводства от началото на годината, накрая се "сплеска". Полученият в натура доход от служителя или мениджъра – например от ползването на фирмен автомобил или телефон, да се облага с "плоска" ставка – това бе предложението, което обсъди парламентът. Промените в Закона за корпоративното подоходно облагане внесоха председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова (ГЕРБ) и група народни представители. Те бяха гласувани на първо четене в пленарната зала.
На практика става дума за нов ред при облагането, свързан с "данък уикенд". Както е известно, от началото на годината влязоха в сила неясни текстове за това как компаниите да отчитат ползването на фирмени коли и имоти, или телефони за лични цели, и да връщат на държавата съответната част от полагащия се в случая ДДС.
Сега текстовете предвиждат при упражнено от работодателя право на избор получените от физическите лица непарични доходи, които всъщност са разходи при използване на активи и/или персонал на дружеството за лични цели, да не се облагат с личен данък. Едновременно с това се предлага за тези доходи да не се изисква и задължително обществено и здравно осигуряване.
Предложеният режим предвижда данъчно задължени лица да бъдат всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол, както и юридическите лица, чиито съдружници и акционери упражняват личен труд, когато за целите на данъчното облагане техните доходи са приравнени на тези от трудови правоотношения.
Активите за лично ползване са групирани в три категории: превозни средства, недвижимо имущество и активи, различни от посочените в първите две категории.
За отделните видове активи е предвидено данъчната основа да бъде 20 на сто от общия размер на разходите за съответния актив, освен ако данъчно задълженото лице не обоснове документално друг размер, който да бъде обложен.
Ставката за данъка върху разходите в натура, свързани с много ползване на собствени, наети или предоставени за ползване активи и/или персонал, се предвижда да бъде 10 на сто. Данъкът е окончателен, подлежи на деклариране и се внася веднъж годишно – в срок до 31 март на следващата календарна година, предлагат авторите на проекта.
В него се предвижда да не се събира данък върху разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност. Румен Гечев от БСП отправи критика към вносителите, че не са представили никакви разчети какво става при промяната в данъка.
Петър Славов от Реформаторския блок отбеляза, че не са уредени заварените положения. Хората, особено от малкия и средния бизнес, които се занимават с всичко във фирмата си и не са попълвали пътни листове за автомобилите, например ще бъдат обложени в съотношение 50:50 с фирмата си и това ще рефлектира негативно върху тях, обясни депутатът. Затова предложи текстът да отпадне.
Алиосман Имамов (ДПС) също обърна внимание на липсата на оценка на фискалния ефект. Според него не е редно също промените да влязат в сила със стара дата – от началото на сегашната година.
Бизнесът ще има право да избира какво облагане да прилага – схемата с 10-те процента или действащия в момента режим, според който собственици, управители и служители на фирмите плащат данъци и осигуровки върху т. нар. доходи в натура.
С промените в закона фирмените активи се разделят на три групи – имоти, превозни средства и други. За автомобилите бизнесът сам ще определя доколко се ползват за лични нужди според изминатите километри. Дава се възможност и да се избере фиксирано разделяне на ползването – 50% за служебни цели и 50% – за лични.
За имотите ползването за лични нужди ще се определя съобразно площта и времето за използване. В категорията други, където попадат например мобилните телефони, законодателят приема, че те се ползват за лични и служебни цели в съотношение 20:80 процента.
Предвижда се новите правила да се прилагат със задна дата от 1 януари 2016 година.
Предстои поправките да бъдат разгледани на второ четене в парламентарните комисии, преди да бъдат одобрени окончателно в пленарната зала.
Твърде вероятно е почти всички да се ориентират към новата опция за ставка от 10%, предположи експерт-счетоводителят Велин Филипов от Института на дипломираните експерт-счетоводители в България. Но уточни, че това важи само за служителите, чиито доходи са под максималния осигурителен праг от 2600 лева. При висшите ръководители доходът, на които е по-голям, може да се избере и вече съществуващият вариант. Експертът обръща внимание на случаите, когато активите не са с висока стойност – примерно мобилни телефони или компютри. Става дума за това, че за телефоните е въведено отделно правило в законопроекта. Ако ползвателят може да докаже какво е съотношението на ползване, се прилага реалната му стойност. Ако обаче не може да докаже какъв е размерът на личното ползване, но е безспорно, че има такова, в законопроекта е заложен служебен процент и той е 20 на сто.