Алчността и страхът са двете най-могъщи сили, които движат финансовите решения на повечето българи. А когато те са гарнирани с финансова неграмотност, става поразия, от която следва загуба на много пари и задължително се стига до драма. Потърпевшият българин пък обикновено търси вината във всички останали. И вместо да си зададе въпроса: "Аз къде сбърках?", обвинява всички около себе си и иска възмездие – колкото по-сурово, толкова по-добре. Това в обобщение на последния финансов скандал, свързан с фалитите на популярните каси в Дупница и Сливен, който бушува в медиите вече втора седмица.
Разпали го протестът на член-кооператори на двете популярни каси, които направили допълнителни вноски в тях в размер на десетки и стотици хиляди левове срещу обещанието, че срещу това ще получават по 12-14 и повече проценти годишна лихва. Това е частта на алчността. А заради финансовата си неграмотност, ако човек не знае какви лихви се предлагат от банките по депозитите – а те са под 1%, сериозно би трябвало да се заинтересува от това и да се замисли, когато му предлагат да си даде парите при лихва, надхвърляща над десет пъти банковата. Случаят с КТБ бе само преди две години и би трябвало споменът от него да е пресен. Оказва се, че не.
Оказва се също така (според проучвания на общественото мнение), че близо половината българи не знаят, че гарантирани са само банковите депозити, и то до определен размер.
Оказа се още, че една трета от сънародниците ни мислят, че държавата гарантира и за инвестициите в ценни книжа и дори на тези в злато.
Оказа се, че… че като цяло сме безпросветно във финансово отношение общество. А както е казал народът: "Ум царува, ум робува, ум патки пасе". И както във всяко общество, в което мисловният мрак побеждава здравия разум, когато настъпи някаква драма, хората са склонни да вземат крайни решения. Крайни чак до ретроградност.
Веднага след като гръмна скандалът с фалиралите популярни каси в Дупница и в Сливен, в общественото пространство се понесоха
крайни квалификации
от рода на престъпници, пирамиди, измамници и още по-крайни идеи – целият този сектор да бъде забранен. Защо? Ако се прегледа близкото минало, ще стане ясно, че през последните десет години немалко популярни каси са обявени в несъстоятелност. Според данни в Търговския регистър "КСК УНИВЕРСАЛНА ПОПУЛЯРНА КАСА" в София е обявена в несъстоятелност през 2015-а по искане на управителя й заради декапитализация и неплатени задължения към Национална агенция за приходите. Няколко години преди нея поради свръхзадлъжнялост в несъстоятелност са обявени кооперация "ХЕРМЕС-ИНВЕСТ", която се занимава със "взаимозастрахователна" и "влогокредитна дейност", а също и кооперацията "КАРАТ – 3". Само че това са
фалити, които не са предизвикали драми
Явно, защото там не е имало член-кооператори с големи вноски.
Скандал стана, когато се е оказало, че някой е загубил пет и шестцифрени суми, защото се е полакомил за високата лихва. Този път обаче дори изкушените към бомбастични изявления депутати реагираха въздържано на поплача на опарените. "Човек не трябва да се хваща на въдицата с високата лихва, а като види, че някой я дава, трябва да знае, че тя означава и висок риск. И хората трябва да четат внимателно договорите, а не да подписват, без да знаят, и да се замислят какво подписват. Ако не разбират – да питат финансово грамотни хора, преди да решат дали да сключат такъв договор", коментира народният представител от гражданската квота на Реформаторския блок Мартин Димитров.
Финансовите експерти бяха още по-сдържани. Кредитният консултант Тихомир Тошев подчерта, че всеки може да очаква висока лихва, но когато получи такава оферта, трябва да си даде сметка какъв риск поема. Във всеки случай хората трябва да са наясно с простичкия факт, че всеки сам е отговорен за това как управлява парите си и ако не разбира от финанси или да си държи парите на влогове до 200 хил. лв. при ниски банкови лихви или преди да прави с тях инвестиции, за които му се обещава висока доходност, да се консултира със специалисти. Време е да се разбере от всички, че за акъл се плаща, а информацията е най-скъпата стока. Както са казали хората, "Кьорав карти не играе". Звучи като клише, но е факт.
Така или иначе скандалът постави в общественото пространство няколко важни въпроса. Първият е
извършват ли касите незаконна банкова дейност
На пръв поглед изглежда, че да. Поне, ако се говори за събирането на влогове, по които се обещава лихва – по закон това е дейност, позволена единствено на банки. Докато твърденията, че само банките могат да отпускат кредити, са пълна глупост. Дори гражданите могат да дават заеми, стига да ги обявят в данъчните си декларации. Същото правят фирмите за бързи кредити и всяко едно предприятие. Даването на кредити от кооперациите, или както ги наричат – популярните каси, е уредено в Закона за кооперациите. Между впрочем там изрично е записано, че те могат и да привличат пари – под формата на допълнителни и целеви вноски на членовете. Те са различни от встъпителните и дяловите вноски, които формират т.нар. капитал на касите. В същия този закон се казва: "Членовете на кооперацията могат да й предоставят средства под формата на заем, който не се отразява на дяловите вноски. Размерът на лихвите по заемите се определя от общото събрание на кооперацията". Значи привличането на средства е законно и начисляването на лихви по тях – също. А точно на общото събрание на популярната каса в Дупница през февруари 2016-а е решено по допълнителни вноски да се плащат до 12% лихви. Член-кооператорите са гласували за това. И след като са го гласували, нямат основание да се оправдават, че са били заблудени или не са знаели. Онези, които не са присъствали на събранието, е добре да обяснят защо са се възползвали от подобна опция? Оправдания от сорта: "не разбрах", "заблудиха ме", "измамиха ме" не важат в случая. Това не са юридически издържани аргументи.
Вторият въпрос, който излезе на дневен ред след скандала, е
да ги бъде ли популярните каси
или да бъдат забранени.
В много държави популярните каси са гръбнакът на икономиката и на финансите. Практиката в Германия и в Швейцария го доказва. Не може заради фалита на един субект да искаме забраната на цял един сектор. По тази логика, ако една верига магазини фалира и остави разгневени кредитори да забраним всички супермаркети. Такова мислене е абсурдно и комично. Освен това, както показва справката в Търговския регистър, има популярни каси, които работят нелошо дори и в тези трудни времена. Такива са "Кредитно-спестовна кооперация Русенска популярна каса" с активи 10.4 млн. лв. и одитиран баланс и финансов отчет, "Взаимоосигурителна кооперация Популярна каса-Кюстендил" с активи около 1 млн. лв. " Ямболска популярна каса" с 2 млн. лв. активи, "Кредитно-спестовна кооперация Популярна каса Лудогорие". Активите им не са големи на фона на останалите структури във финансовия сектор – банки, фирми за бързи кредити и други, но те работят и няма смисъл да бъдат убивани.
Тук обаче идва третият въпрос:
трябва ли дейността на популярните каси да бъде регулирана?
Според действащия Закон за кооперациите "финансовият контрол се извършва на всеки тригодишен период от специализираните финансовоконтролни органи към националните кооперативни съюзи. Ежегодно финансовоконтролните органи изготвят анализ на извършените инспекции, който се предоставя на министъра на финансите, на министъра на вътрешните работи и на министъра на правосъдието". Е, тук е редно въпросните министри да бъдат попитани получавали ли са въобще такива анализи и какво пише в тях? Интересното е, че през 2001-а е отменен ангажиментът за задължителен одит на кооперациите. А такъв би бил полезен.
Истината е, че ако бъде въведен специален надзор и регулации върху дейността на популярните каси, това ще струва пари, а такъв разход те трудно биха могли да си позволят. Прехвърлянето на отговорността за надзора върху тях на БНБ или на КФН би натоварило тези две институции, а те и без това изпитват недостиг на хора и време, за да контролират по-строго секторите, за които отговарят и в момента. Решението може би е да се въведе изискване за минимален капитал за създаването на популярна каса, който да се формира от встъпителни и от дялови вноски. Такова изискване има за фирмите за бързи кредити.
В самия закон могат да се запишат и ограничения като например, че популярните каси могат да кредитират само свои член-кооператори, и то само за част от сумата, от която те се нуждаят. Друго възможно ограничение е даваните заеми на един член-кооператор съвкупно да не надхвърлят определено съотношение спрямо направените от член-кооператора дялови и допълнителни вноски – например три към едно или пет към едно в полза на кредитите. Това би ограничило концентрацията на риск. Подобни мерки биха ограничили опасността от фалити. Но рискът няма да бъде премахнат, защото той винаги съществува за една индустрия, която работи с кредити и с привлечени средства.
