На европейския фронт нищо ново

драги

Управителният съвет на Европейската централна банка не промени на редовното си съвещание на 21 юли паричната политика на еврозоната. Аргументите на паричните стратези са, че все още се опитват да оценят икономическите поражения от решението на Великобритания да напусне Европейския съюз.

Основната лихва за рефинансиране бе запазена на 0%, олихвяването на депозитите в ЕЦБ продължава да е с отрицателните 0.4%, а лимитът на месечните покупки на активи е 80 млрд. евро, с краен срок на програмата – 31 март 2017-а. Той може да бъде удължен при необходимост – най-вече докато настъпи стабилна корекция на инфлацията към целевите 2% годишно.

Председателят на ЕЦБ Марио Драги сподели на пресконференцията след края на съвещанието, че той и колегите му ще решат дали да добавят още стимули по-късно през тази година, след като се разсее мъглата около събитията на Острова. Той прогнозира, че английският референдум ще забави растежа на еврозоната с 0.5% през следващите три години. Но по-важният въпрос е доколко и в какъв обхват ще са щетите, за да се прецени налагат ли се допълнителни мерки за стимулиране на стопанството на блока. Отделен въпрос е докъде могат да стигнат европейските централни банкери при сегашната свръхниска доходност на книжата, която все повече снижава ефекта от програмата за покупка на активи на обща стойност 1.7 трлн. евро.

Еврото, което отстъпи до 1.1017 щ. долара, преди да бъде обявено решението на европейските централни банкери, запази котировката си почти непроменена до края на европейската сесия на 21 юли.

Проблемът на европейските парични стратези е, че въпреки огромните им усилия да насърчат кредитния ръст, подемът в сектора остава символичен. А инфлацията, макар и достигнала 0.1% през юни, след два последователни месеца под нулата е разочароващо далече от целевите 2 процента.

Главният икономист на ЕЦБ Петер Прат пък предупреди, че вотът на британците за BREXIT може да понижи доверието в икономическата перспектива на еврорегиона и да заличи донякъде наблюдавания напоследък подем на инвестициите и на потреблението. Той, поне засега, се оказва прав – индексът, следящ нагласите на потребителите от блока, се понижи до минус 7.9 през юли, а оптимизмът на германските инвеститори потъна до най-ниското си равнище от ноември 2012-а насам.

Седмица преди ЕЦБ от прилагането на нови стимули се отказа и "Бенк ъф Инглънд". Тя запази без промяна лихвените си проценти и програмата си за покупка на активи. Евентуални допълнителни мерки могат да се очакват на 4 август, когато е следващото редовно съвещание на банковия паричен комитет.

Всъщност Островът създава главоболия не само на Стария континент, но и на целия свят.

МВФ понижи през седмицата прогнозата си за глобалния растеж през тази и през следващата година с по 0.1% – до 3.1% през 2016-а (колкото бе и през 2015-а) и до 3.4% през 2017-а. Сред развитите стопанства най-видими са тазгодишните преоценки за Обединеното кралство – с 0.9% (до 1.3% увеличение на БВП), и за Германия – с 0.4% (до 1.2 процента). При това тези предвиждания са направени при оптимистичното допускане, че Великобритания и ЕС ще запазят повечето си ключови търговски, финансови и икономически отношения. И тъй като все още няма яснота дали тези надежди ще се сбъднат, МВФ предупреди, че продължителните и свадливи преговори могат да свалят световния растеж до 2.8% през тази и през следващата година. Което означава, че паричните стратези и политиците трябва да са готови за по-агресивни действия и за по-близко сътрудничество в случай на сериозни турбуленции на финансовите пазари.

Фондът понижи с 0.2% прогнозата си и за щатския подем за 2016-а – до 2.2% заради по-слабото първо тримесечие, когато силният  американски долар и влошаването на енергийния сектор нанесоха удар върху щатското стопанство. Парадоксално, но BREXIT създава проблеми и на Япония заради бягството на търсещите сигурно убежище капитали към йената – един от глобалните валутни пристани. Това провокира експертите на МВФ да намалят до 0.3% прогнозата за тазгодишния ръст на третото по големина световно стопанство и до 0.1% през 2017-а. 

Все пак МВФ открива и някои слънчеви местенца на облачния световен небосклон – например сравнителното спокойствие на пазарите след английския вот. Международният кредитор повиши и прогнозите си за проблемните Бразилия и Русия – очаква те да излязат от рецесия през 2017-а.

У нас

междубанковият валутен пазар през седмицата беше активен. Средният дневен валутен оборот достигна 2179 млн. евро (4261 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.36% дял от купената и продадена валута.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

На 9 юни ЦИК отчете рекордно ниска избирателна активност. На какво се дължи това, според вас?

Подкаст