Райхстагът на Ердоган

ердоган преврат

"Ако турският народ иска екзекуции, кой съм аз, че да заставам на пътя му." Турският президент Реджеп Ердоган не произнесе точно такива думи след неуспешния опит за преврат срещу него, но даде да се разбере, че няма да се спре пред нищо, за да укрепи властта си.

Можеше да се очаква, че Ердоган няма да изпусне такъв удобен повод, за да разчисти сметките си с всички, които застават на пътя му. Мащабът на наказателните мерки, предприети от турските власти след пуча, обаче е шокиращ. Арестувани са над 7000 души, още над 50 000 са уволнени, като сред тях има близо 3000 съдии и прокурори, над 15 000 учители, 1600 декани и ректори, множество журналисти и научни работници, служители в администрацията. Въведено бе извънредно положение за срок от три месеца, като успоредно с това бе преустановено действието на Европейската конвенция по правата на човека.

Самият Реджеп Ердоган отказа да изключи смъртно наказание за замесените в метежа срещу него и заяви, че ако парламентът вземе решение за връщането му, ще го подпише като закон. Коментирайки призивите за най-тежко наказание за превратаджиите, Ердоган каза: "Защо трябва да ги държа и да ги храня в затворите през следващите години? Така говорят хората".

Турският държавен глава и досега не бе пример за демократ. Бруталният му подход по кюрдския въпрос, нееднозначната роля на Турция в Сирия и по отношение на бежанския поток, най-вече засилващите се авторитарни методи на управление, съпътствани с потъпкване на медийните свободи и атаки срещу опозицията, постоянно пораждат критики от западните страни. Но с последните си действия Ердоган даде да се разбере, че смята напълно да игнорира недоволните гласове. Някои западни наблюдатели и анализатори вече определят неуспешния преврат като "Райхстага на Ердоган" – по аналогия с пожара в германския парламент през 1933-а, който развърза ръцете пред Хитлер за установяването на нацистката тоталитарна власт.

"Няма съмнение, че сме свидетели на консолидацията на нова форма на авторитарен режим с популистки оттенък", коментира пред изданието openDemocracy преподавателката в истанбулския университет "Сабанджъ" Айше Кадиолу. През последните години постоянно биват ограничавани правата на турските граждани, но опитът за преврат от 15 юли е последният пирон в ковчега, посочва тя.

Както можеше да се очаква, Европейската комисия обвини Анкара в нарушаване на принципите на правовата държава. Еврокомисарят за разширяването и политиката на съседство Йоханес Хан отбеляза, че масовите арести и заплахата за връщане на смъртното наказание не са реакцията, която е била очаквана от турския президент. Нещо повече, според Хан бързото задържане на много лица показва, че правителството е действало по предварителен списък, подготвен още преди метежа.

Ръководителката на европейската дипломация Федерика Могерини от своя страна обърна внимание, че действия, нарушаващи принципа на върховенство на закона, не могат да бъдат по никакъв начин оправдани. "Никоя страна, в която има смъртно наказание, не може да бъде член на ЕС", подчерта Могерини.

Разговорът между Анкара и Вашингтон протече още по-остро. Турският премиер Бинали Йълдъръм директно заплаши САЩ с прекратяване на приятелските отношения, ако не предадат ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен, който от години живее в самоналожено изгнание в Пенсилвания и който според турските власти стои зад опита за преврат. Искането за екстрадиция на Гюлен беше съпроводено с открити намеци, че зад пуча стоят "чужди сили", изказвани включително и от самия Ердоган.

Държавният секретар на САЩ Джон Кери реагира гневно: "Публичните инсинуации или твърдения за каквато и да било роля на Съединените щати в неуспешния опит за преврат са напълно неверни и вредни за двустранните ни отношения". НАТО ще провери дали Турция спазва изискванията на алианса за демократичност и върховенство на закона, допълни Кери.

На фона на безпрецедентното обтягане на отношенията със Запада турският президент намери най-голямо разбиране и съчувствие там, където до неотдавна бе немислимо – в Москва. Почти незабавно след пуча турските медии съобщиха, че предстои среща между Ердоган и руския му колега Владимир Путин, като впоследствие Кремъл потвърди, че това ще стане през първите десет дни на август. Същевременно пилотите, които през ноември 2015-а свалиха руския Су-24 в близост до сирийската граница, бяха арестувани за съучастие в преврата – за чийто главен организатор е сочен бившият командващ военновъздушните сили генерал Акън Йозтюрк. Самият Ердоган каза, че е възможно двамата пилоти да са свързани с организацията на Фетуллах Гюлен. "Може и те да имат връзки с Пенсилвания", посочи президентът, като по този начин, от една страна, свали от себе си отговорността за миналогодишното влошаване на руско-турските отношения, а от друга, показа, че виновните за него трябва да бъдат търсени оттатък Океана.

Руските медии веднага подеха идеята, че миналата година военните заговорници целенасочено са злепоставили Ердоган, за да влошат позициите му на международната сцена, а той поел отговорността, за да не издаде, че няма пълен контрол над армията си. Когато отношенията между двете държави се нормализираха след турското извинение в края на юни, метежниците са разбрали, че тактиката им е неуспешна, и това ги е подтикнало да задействат преврата, смята Надана Фридрихсон от gazeta.ru. Като потвърждение на тази теория дойде информацията, че всъщност Москва е спасила Ердоган, като го е предупредила за готвения срещу него пуч. Съобщи я иранската агенция "Фарс", като се позова на дипломатически източници от Анкара, цитирани от арабски медии.

"Ситуацията е сложна, но пред нас се откриха много сериозни възможности", резюмира руската гледна точка професорът от Военния университет на руското министерство на отбраната Олег Кулаков. При правилно развитие на руско-турските отношения, смята той, перспективите са много широки, включително и до "излизане на Турция от НАТО".

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст