Банките не изпращат клиенти в Швейцария, за да си купят шоколад. Сътрудници на гръцката данъчна полиция са претърсили на 4 юли дома на Христос Склавунис – бившия шеф на поделението на "Ю Би Ес" за инвестиционни банкови услуги в Гърция. Склавунис работи в швейцарския банков лидер "Ю Би Ес" до май 2013-а, когато е назначен от тогавашното десноцентристко правителство за председател на гръцкия фонд за финансова стабилност (HFSF) – структурата, която трябва да спасява закъсалите за пари местни банки. Той напусна HFSF през март 2015-а – два месеца след като лявата партия "Сириза" на премиера Алексис Ципрас дойде на власт.
Обиските в жилището на Склавунис са последният опит на закъсалата за пари държава да проникне в потъналите в тайни швейцарски банки с надеждата да попълни изпразнената държавна хазна с откритите неиздължени данъци. Полицаите са иззели компютри, документи и дискове. Разследването на гръцките власти започва от копирана на диск информация за клиентски сметки в женевския клон на "Ю Би Ес", която германските власти купиха през 2012-а и впоследствие споделиха с Атина. Чрез засичане на номерата на сметките и рождените дати от този диск с данните за задграничните трансфери гръцките следователи са съставили списък с хиляда заподозрени в данъчни измами местни богаташи, твърдят източници, запознати с разследването. Те добавят, че някои от нарушителите вече са се съгласили на извънсъдебни споразумения.
През 2009-а швейцарският брокер "Хелвеа" оцени гръцките вложения в швейцарски банки на около 19.7 млрд. евро. Според неговите проучвания 99% от тях не са декларирани. Според съобщения в гръцките медии от тази сума в хазната на съседите могат да влязат като данъци от 4 млрд. до 6 млрд. евро.
Следователите проучват и ролята на "Ю Би Ес" и на нейните банкери с надежда да получат достъп до по-обширна информация за въпросните сметки и от офисите на групата в Цюрих и в Лугано, както и за дейността й в Люксембург и в Сингапур. "Ю Би Ес" твърди, че гръцките власти не са се свързали с банката по повод на разследването и добавя, че е била инструктирана от швейцарските власти да предаде информация за броя на сметките на френски данъкоплатци след подобно запитване от Париж.
За първи път техниките на швейцарските банки за укриване на пари бяха разкрити в доклад, публикуван през юли 2008-а от комисия на щатския Сенат. По-голямата част от информацията в него дойде от бившия швейцарски банкер Брадли Биркенфелд, който се разкая за съучастието си в схемите за измама на американски граждани, лежа две години и половина в затвора и бе освободен. Малко след това – през 2012-а, получи 104 млн. щ. долара награда за доносите си. "Ю Би Ес" пък плати глоба в размер на 780 млн. щ. долара, задето е помагала на американци да се измъкнат от плащане на данъци.
Впоследствие Биркенфелд даде да се разбере, че е склонен да сътрудничи и на други правителства, които подозират, че швейцарският банков гигант е допринесъл да бъдат лишени от данъчни приходи. Той твърди, че от Атина са го потърсили миналия месец и той е направил в гръцкото посолство във Вашингтон обстойна писмена декларация под клетва.
Бившият банкер разкрил пред "Файненшъл таймс", че е описал в свидетелските си показания как банкерите на "Ю Би Ес" са насърчавали клиенти в държави като Гърция да използват "конфиденциалните" банкови услуги. По правило схемата включва създаването на подставена фирма, на множество сметки и доверителни дружества. "Гръцката икономика е опустошена… защото всичките пари на гърците са в Женева и в Цюрих", споделил Биркенфелд.
Макар че информацията на преродилия се в честен човек швейцарски банкер датира от 2005-а, когато напуска работното си място в "Ю Би Ес", един обиск на банковия офис в Атина през декември 2015-а подсказал на гръцките следователи, че банковата група е продължила да помага на гръцките си клиенти до въвеждането на капиталовия контрол в страната през юни 2015-а. Правителството на "Сириза" пък поднови от началото на годината усилията си да се добере до гръцките богаташи, за които има подозрения, че са укривали данъци чрез швейцарски сметки.
Гръцкото финансово министерство подготвя закон за доброволно деклариране на размера на задграничните активи, който ще помогне на титулярите на сметки в чуждестранни банки да платят само глоба, за да се спасят от криминално преследване за пране на пари. Очаква се проектозаконът да бъде одобрен от парламента през идния месец.
