Изходът от историческия британски вот на 23 юни "качи на въртележката" не само цените на валутите, но и пазарите на акции и рисковите премии на облигациите. От икономическа гледна точка Brexit, разбираемо, ще засегне най-вече самата Великобритания.
Анализаторското звено на "Райфайзен Банк Интернешънъл" АГ (РБИ) – "Райфайзен Рисърч", намалява прогнозата си за брутния вътрешен продукт на Обединеното кралство за следващите две години от 1.7 на 1% за 2017-а и до 0.9% за 2018 година. За еврозоната обаче прогнозата се намалява само с 0.2 процентни пункта – 1.5% за 2017 и 1.7% за 2018 година.
Страните членки на ЕС в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) също ще усетят ефектите, но според главния икономист на "Райфайзен Рисърч" Петер Брециншек те ще бъдат по-скоро политически, отколкото икономически. Във Виена преди дни Брециншек представи пред медиите стратегията на "Райфайзен Рисърч" за Централна и Източна Европа и за глобалните пазари.
В Централна и Източна Европа ефектите от
Brexit се отразяват по-скоро политически, отколкото икономически
"Тъй като все още е много трудно да се предвидят последствията и пътната карта за излизането на Великобритания от ЕС, нежеланието да се поемат рискове ще преобладава на финансовите пазари. Това означава, че лихвените проценти и доходността по държавните ценни книжа ще останат на исторически ниските си нива за по-дълъг период.
Пазарите на акции са изправени пред висока волатилност, но не очакваме по-нататъшни разпродажби.
Великобритания вече няма да е нетен донор за бюджета на ЕС, или след 2019-а ще има по-малък принос като член на Европейското икономическо пространство. В средносрочна перспектива това ще окаже негативно влияние върху Полша, Унгария и Чехия, които са най-големите получатели на плащания от еврофондовете. Може да станем свидетели и на спад на инвестиционната активност поради несигурната ситуация.
Освен това разширението на ЕС няма да бъде водеща тема и не се очаква преговорите за разширяване със страните от Югоизточна Европа да приключат до 2020 г.”, така Брециншек коментира политическите последствия от Brexit за региона на Централна и Източна Европа.
Като цяло икономическият ефект върху Централна и Югоизточна Европа ще е умерен поради солидните фундаменти и ограничените макроикономически дисбаланси. Докато прогнозата за БВП за 2016 г. за Централна Европа (3.0%) и Югоизточна Европа (3.2%) остава стабилна, то за 2017 г. "Райфайзен Рисърч" постепенно намалява очакванията си с 0.2 процентни пункта на годишна база: Очаква се ръстът на Полша да бъде 3.8%, на Чехия – 2.7%, на Унгария – 2.7%, и на Словакия – 3.3 процента. Такъв се очаква да бъде резултатът от очаквания по-бавен икономически растеж във Великобритания и в еврозоната, и на продължителната политическа несигурност в ЕС, което може да окаже негативно влияние върху износа и ръста на инвестициите в страните от Централна Европа през 2017 г. в сравнение с предишните очаквания.
Намаляващите цени в много страни от Централна и Югоизточна Европа, в комбинация с относително високия растеж на заплатите и повишаващата се заетост, стимулират индивидуалното потребление. Тъй като прогнозите са, че потребителските цени ще останат на много ниски нива по-дълго от очакваното, покупателната способност на домакинствата ще бъде определящ фактор за потребителското търсене през следващите тримесечия.
От началото на 2016-а
Русия и Украйна излизат от рецесията
и е възможно Brexit да повлияе на санкциите върху Русия.
Дори през втората половина на 2016 г. се очаква и тенденция към възстановяване на икономиките им. Повишаващите се цени на стоките и услугите и нетният експорт допринасят за това положително развитие.
Ето защо анализаторите на "Райфайзен Рисърч" повишават прогнозата си за БВП на Русия за 2016 г. от -2.0% на -0.5% и затвърждават на 1.5% очакванията си за ръста на БВП на Украйна за годината. За 2017 г. ръстът на БВП се очаква да достигне 1.0% в Русия и 2% в Украйна. Равнището на инфлация и в двете държави към момента е над 7% и е доста под двуцифрените нива от 2015 г., което дава свобода на двете централни банки допълнително да намалят нивата на лихвите.
Процесът на Brexit може да повлияе също и върху позицията на ЕС спрямо Русия. В средносрочен план при отсъствието на Великобритания изглежда много по-вероятно санкциите да бъдат смекчени. Страните от ЕС са склонни да се отърват от темата за санкциите предвид тежките и сложни преговори за Brexit в предстоящите години.
Влиянието Brexit върху валутите
В средносрочен план британската лира се очаква да се обезцени до малко над 0.90 спрямо еврото. От друга страна, швейцарският франк и японската йена ще поскъпнат спрямо еврото поради функцията им на сигурни валути.
Стабилните лихвени нива в САЩ и негативната доходност в Германия ще доведат до слаби колебания на валутната двойка EUR/USD между 1.10 (през септември) и 1.05 (през декември).
Полската злота и унгарският форинт са най-волатилните валути в ЦИЕ след Brexit, защото се възприемат като "политически най-засегнати" валути в региона.
Покачването на лихвите в САЩ вероятно ще се отложи за декември
Въпреки че Федералният резерв на САЩ (Фед) обяви, че до края на 2016 г. ще повиши лихвения процент с 50 базисни точки, сега изглежда, че заради несигурната среда след Brexit ще има само едно повишение на лихвените нива от 25 базисни точки през декември. Изглежда, че Фед пропусна възможността за регулярна нормализация на лихвените нива. Въпреки официалните прогнози на Федералния комитет на пазарите (FOMC) "Райфайзен Рисърч" очаква инфлацията в САЩ да остане над равнището от 2%, а безработицата да продължи да спада и да достигне до под 4% до края на 2017 г. – среда, която ясно предполага покачване на лихвите.
От другата страна на Атлантика се очаква Европейската централна банка (ЕЦБ) да продължи политиката на "монетарно облекчаване“ през годината. Възможни са слаби промени по отношение на програмата за изкупуване на облигации, като: отмяна на минималната лихва, увеличение на лимитите на издателя и на емисията, като не се очаква удължаване по отношение на дълговите книжа на банките. Предвид очакваното повишаване на инфлацията, започнало през втората половина на годината, "Райфайзен Рисърч" очаква постепенно намаляване на програмата за изкупуване от страна на ЕЦБ на облигации до април 2017 г. и пълното й прекратяване до края на годината.
