България – на съд и за “Рила-буфер”

Рила буфер

Иск срещу България внесе Европейската комисия в Съда на Европейския съюз през тази седмица. Поводът е защитената зона "Рила-буфер". Комисията предприема делото срещу страната ни, защото България не е осигурила защитени зони за дивите птици в Рила.

Историята около липсата на тази защитена зона се точи вече близо едно десетилетие. Въпреки настояването на природозащитниците институциите години наред пренебрегват правилата на Европейския съюз. А освен щети за природата, нехайството на институциите може да причини загуби и на данъкоплатците.

На последното си заседание през тази пролет Националният съвет за биологично разнообразие (НСБР) с 11 гласа "за", 4 гласа „въздържал се” и 8 гласа "против" за пореден път отложи включването на "Рила – буфер" в екологичната мрежа "Натура 2000".

Представителите на научните институции се възпротивиха на това решение, но изненадващо Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и останалите държавни администрации, представени в съвета – Министерството на земеделието и храните и Изпълнителната агенция по горите – подкрепиха отлагането. В този контекст, меко казано, странна е днешната реакция на МОСВ след новината за заведеното от Европейската комисия дело.

Министерството разпространи съобщение до медиите, в което се посочва, че "определянето на териториите като защитени зони от мрежата "Натура 2000" се основава единствено на научни данни". Възниква обаче въпросът защо държавните представители в НСБР не са се съобразили с научните данни, предоставени им от Българското дружество за защита на птиците, които ясно показват необходимостта от определянето на тази зона. Еколозите припомнят, че през последните десет години данните са били подложени на пет независими проверки, две от които международни. Всички те са доказали твърденията им и е неясно какво е налагало отлагането на решението.

Според тях, обявяването на "Рила" за защитена зона за птици ще увеличи националното покритие на "Натура 2000" едва с 0.19%, но ще осигури ефективна защита и управление на значителна част от националните популации на множество горски видове птици. Зоната "Натура 2000" би гарантирала опазването и устойчивото ползване на старите гори в Рила планина – не само заради птиците, но и заради нуждите на хората от питейна вода, от чист въздух, за предотвратяване на наводненията и за складиране на излишъците от въглероден диоксид.

Според зелените с отлагането на решението за "Рила-буфер" представителите на институциите са създали впечатление, че работят за интересите на фирми, облагодетелствали се от заменки.

МОСВ явно показа, че пренебрегва изискванията на европейското и националното законодателство, научните аргументи и доказаната от многогодишни изследвания и анализи висока консервационна стойност на зоната. С това си действие МОСВ и другите държавни институции демонстрираха, че не желаят да се съобразят с последното предупреждение на ЕК, отправено още през есента на 2014-а, в което изрично е подчертано, че България трябва да изпълни задължението си да включи въпросната територия в "Натура 2000", тъй като тя е част от Орнитологично важно място "Рила".

Европейската комисия припомня още, че е отправила предупреждение, свързано с нуждата от разширяване на обхвата на защитените зони преди почти две години, но България така и не е предприела нищо.

Според европейското законодателство държавите членки са задължени да обявят достатъчно по брой и площ защитени зони за птици и мерки, различни от това обявяване, не се приемат за достатъчни. Също така на етапа на определяне на териториите и границите им не могат да се използват икономически или други аргументи. Използват се единствено научнообосновани орнитологични критерии – като критериите на "БърдЛайф Интернешънъл" за определяне на Орнитологично важно място (ОВМ). Тях признава като аргумент и Европейският съд. Още когато гледаше делото "Калиакра" (за което в. "БАНКЕРЪ" е писал), съдът ясно отсъди, че държавите членки са задължени да класифицират всички територии, които след прилагане на критериите са определени като най-подходящи, и постанови, че България е виновна за неспазването на това изискване. В продължение на седем години страната ни е отлагала обявяването на цялото ОВМ като защитена зона от "Натура 2000". Съдът пък нееднократно е постановявал в различните случаи, че за територии, важни за птиците, които са предложени за включване в "Натура 2000", но не са обявени за такива, действа чл.4.4 на Директивата за птиците. Той изисква да не се допуска никакво замърсяване, увреждане на местообитанията или безпокойство на птиците. Този член ще продължи да действа за "Рила-буфер", докато не бъде включена в "Натура 2000". И всяко такова нарушение ще води до наказателни действия, предупреждават еколозите.

 

Орнитологично важно място "Рила" обхваща значителна част от територията на Рила планина – включва Националния парк "Рила", Природния парк "Рилски манастир" и територия около двата парка, която няма законова защита. ОВМ "Рила" обхваща както високите алпийски части на планината, така и много стари иглолистни и широколистни гори и ливади, обитавани от 130 вида гнездящи птици.

ОВМ „Рила” бе предложено за включване в "Натура 2000" още преди десет години (през 2006-а), но при обявяването на екологичната мрежа за птиците още през 2007-а то бе едно от местата, които не бяха изцяло обявени за защитени зони. Затова бе включено в наказателната процедура срещу България за недостатъчност на мрежата за опазване на птиците, стартирала още през 2008 година. Тогава за "Натура зона" бе обявен само националният парк. През 2010 г. в резултат на активни преговори между Европейската комисия, българското правителство, неправителствени и научни организации и при задълбочен анализ на научните аргументи бяха разширени в достатъчна степен териториите на четири от шестте защитени зони, обект на процедурата. По отношение на ОВМ "Рила" обаче в "Натура 2000" бе включен само ПП "Рилски манастир", а незащитената по закон територия, наречена "Рила-буфер", бе отложена за разглеждане на по-късен етап. В резултат 15% от територията на ОВМ "Рила" остана извън "Натура 2000" – основно стари иглолистни, широколистни и смесени гори, но също така и ливади и пасища в по-ниските части на планината. По този начин най-засегнати са горските видове птици, за които Рила е и най-важна за опазването им в целия Европейски съюз. След четири години на изчакване Европейската комисия отправи последното си предупреждение към българите за неспазване на европейските закони, тъй като продължава обосновано да смята, че обявяването на цялата територия на ОВМ "Рила" е научнообосновано и без територията на "Рила-буфер" не са изпълнени задълженията на страната ни относно достатъчността на мрежата.

 

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Откъде се информирате за предстоящия вот 2 в 1 на 9 юни?

Подкаст