Седем имена обсъждат партиите от Реформаторския блок, за да изберат измежду тях своята кандидатпрезидентска двойка. Те изскочиха от белите запечатани пликове, които бяха отворени на 29 юли. На пръв поглед изобилие от кадри е голямо. На втори обаче става ясно, че резервните скамейки на десните партии не са много дълги. Там отдавна няма звезди. Кадровата банка на производните от някога мощния СДС днес прилича по-скоро на празен буркан.
Двама представители на гражданския сектор в Блока – ексминистърът Трайчо Трайков и бившият приближен на Костов Гроздан Караджов, двама професори – Велислав Минеков и Огнян Герджиков, двама генерали – Съби Събев и Димо Гяуров, и един партиен лидер – Корман Исмаилов, са въпросните хора, от които Реформаторите трябва да изберат кой ще ги представи на президентските избори. Тези номинации показват не само че десните партии са изпразнени откъм ярки личности, но и че трудно ще съберат повече проценти, за да не се наредят някъде между вечния кандидат Жорж Ганчев и странната двойка Румен Гълъбинов – Веска Волева.
Ясно се вижда и още нещо, че единството, общата воля и кауза отдавна са напуснали Реформаторския блок. С други думи, духът е напуснал тялото за втори път. Трайков и Караджов нямат шанс да бъдат подкрепени от другите, тъй като се броят за близки до лидера на ДСБ Радан Кънев. Първият носи и родилните петна на кръга "Капитал", а вторият – на някогашната фондация "Демокрация".
Скулпторът Велислав Минеков (син на Величко Минеков) е предложен от ДБГ и поради това може да разчита на гласа само на СДС. Освен това той е известен в обществото основно с омразата си към ваятеля и сегашен министър на културата Вежди Рашидов и острия си език към него.
Лидерът на БЗНС и военен министър Николай Ненчев пък е номинирал о. р. ген. Съби Събев, бившият представител на България в Главната квартира на НАТО. Неговият плюс е, че явно е натовец до мозъка на костите си. Минусът му е, че го познава само един твърде тесен кръг. А въпреки че имаше уговорка лидерите на партиите от Блока да не се кандидатират, то "сивият кардинал" на НПСД Касим Дал е предложил (вероятно от немай къде) председателя на формацията Корман Исмаилов. Което не изглежда сериозно откъдето и да го погледнеш.
ДСБ и СДС обявиха, че няма да имат свои номинации и удържаха на думата си. Затова пък бившият царски депутат Борисолав Великов (БНД) е дал две имена – ексдиректора на разузнаването Димо Гяуров и проф. Огнян Герджиков. Най-интересна е номинацията на проф. Герджиков. Той е напът да се окаже най-желаният кандидат за президент както в дясно, така и вляво. БСП също показва голям интерес към неговата личност, още повече че бившият председател на парламента от НДСВ е приемлив и за АБВ, и за другите леви формации.
Така или иначе, работата съвсем не е толкова формална, както на някои може би им се струва. Президентските избори са едни вид преброяване и премерване на относителната тежест за следващия парламентарен вот. И ако кандидатът на реформаторите увисне на опашката, то няма да им останат много възможности за мърдане. И то за дълго!
