Анкара недоумява защо след като ситуацията в страната е не по-различна от времето в Съединените щати след 11 септември 2001-а, Белият дом й отказва подкрепа. Така едни от основните до неотдавна партньори в НАТО се оказаха на ръба на голям скандал заради проповедника Фетулах Гюлен. Даже "сделката” им за Сирия, в която САЩ обявиха, че участват заради борбата с тероризма, а Турция заради кюрдите, едва ли ще сложи край на напрежението. Турците обвиняват Гюлен и организацията му "Фето" за подклаждането на метежа и са непреклонни, че няма да пожалят отношенията си със задокеанския си съюзник, ако неговото ръководство откаже да го екстрадира.
Турският премиер Бинали Йълдъръм заяви в интервю за "Уолстрийт джърнъл", че Вашингтон подценява човешката страна, докато изисква документи за екстрадицията на "терориста". "Америка иска от нас документ след документ – подчерта той. – От какви документи се нуждаете, когато 265 души са убити, когато се бомбардира от изтребители и се гази с танкове? Доказателствата са ясни".
Реакцията на САЩ срещу заплахите и обвиненията в бездушие засега е делова, с ясен акцент, че няма да позволят да им се разяснява как да си спазват законите. Държавният секретар Джон Кери проведе телефонен разговор с турския външен министър Мевлют Чавушоглу и му обясни, че американската страна е готова да окаже всякаква помощ за разследване на събитията около опита за преврат. Кери не отрече вероятността за екстрадиране на духовника, но бе категоричен, че процесът може да започне само тогава, когато Анкара събере достатъчно доказателства.
Американски юристи обясниха, че дори Съединените щати да разрешат екстрадицията, процедурата ще продължи години. Договорът между Турция и САЩ за екстрадиране по молба на другата страна е от 1981-ва, т.е. веднага след последния военен преврат в историята на южната ни съседка. Той се отнася за престъпления, които се наказват с повече от една година лишаване от свобода в двете държави. В тази спогодба няма текст, който засяга "политическите престъпления". Юристът Роналд Хаджис, който е експерт в тази сфера, обяснява, че ако Гюлен се оплаче в съдебната зала, че е жертва на политическо преследване, едва ли ще бъде предаден на Турция. Турските юристи със сигурност знаят тази "подробност", както и президентът Реджеп Ердоган. Въпреки това премиерът Йълдъръм по няколко пъти на ден оповестяваа, че няма да има компромис със САЩ за екстрадирането на Гюлен. Тези "натяквания" навяват на мисълта, че може би духовникът е "най-добрият неприятел" на Ердоган, чрез който светът трябва да си обясни необяснимите обстоятелства около организацията на метежа.
Мантрата "Гюлен" започна на изнервя американците и изведе на повърхността стари противоречия между двете правителства, най-вече около гражданските свободи и методите на действие на държавния глава.
Джон Кери каза, че НАТО "следи под лупа" събитията в Турция, за да се увери, че не се нарушават правата на задържаните. "Очевидно много хора бяха арестувани, и то много бързо. Нивото на отмъщение, изглежда, ще бъде значително през идващите дни. Надявам се да можем да работим по конструктивен начин, който да предотврати негативните ефекти", отбеляза Кери, цитиран от "Вашингтон пост".
В отговор Турция извади още едно "доказателство" срещу проповедника. През Средновековието едно от най-важните доказателства срещу заподозрян в магьосничество е женският пол. В Турция – през в XXI век, това условие като че ли е някой да не харесва Ердоган и да харесва Гюлен. Кметът на Анкара Мелих Гьокчек обвини духовника, че използва услугите на джинове, за да трупа симпатизанти. И докато Гьокчек гонеше духове, турският командващ на американската военновъздушната база "Инджирлик" беше задържан по обвинения в участие в опита за преврат.
“Инджирлик” е стратегически коз на Турция. Там се съхраняват една четвърт от всички ядрени оръжия на НАТО, включително около 50 термоядрени авиобомби B-61. Комплексът беше блокиран от верните на Ердоган сили след потушаването на пуча, дори му прекъснаха електричеството и бе забранено излитането и кацането на самолети. Само че противниците на Ердоган изтъкват, че не американските военни в "Инджирлик", а турските власти са забранили" излитането на изтребители от базата, които да помогнат на правителството. Целта според тях е била Анкара да може да изнудва Вашингтон в опитите да й бъде предаден опозиционният духовник Гюлен. В анализ на "Ню Йоркър" пък се посочва, че същите турски власти са дали ясно да се разбере, че могат много лесно да стигнат до ядрените оръжия, ако поискат. Нещо, което в САЩ би трябвало да знаят от 50 години.
Промяна в посока подобряване на отношенията на този етап не се вижда. Много по-възможно е дори двете държави да влязат в още по-остър сблъсък след президентските избори в Съединените щати.
