По-младите са и онези, които проявяват повече чувствителност на тема свобода. Но дори и в техните отговори надделява нуждата от сигурност. По-възрастните пък са по-чувствителни към опазването на реда. То надделява и сред отговорите на левите привърженици, но със съвсем малко. Това показват данните от експресно проучване на „Галъп".
Дял от близо една трета заявява, че такива закони най-вече вредят на права, което показва немалка степен на критичност. Това се потвърждава и в отговорите по друг експериментален въпрос: 62% избират опцията „няма значение дали осъдените за престъпления са много или малко, важно е да се спазват правата на хората“. 36% пък казват „дори и да бъдат частично ограничени някои права на хората, важното е да има повече осъдени за престъпления“. Явно българите подкрепят повече строгост по отношение на миграцията, но не биха приели форсиране на съдебната система. Това означава, че извънредни мерки, спешно законодателство и други подобни срещат автоматична пречка сред обществото. Желанието за твърда ръка е сериозно, но не и безкрайно или безконтролно. Това е важен извод и по актуалната тема със съдебната реформа и търсенето на различни модели за нея.
За да се направи по-нататъшна проверка на потенциалните репресивни нагласи сред българите, беше взет знаков случай от последните месеци – смъртоносното прострелване на мигрант от Афганистан. Респондентите са почти единодушни. Почти всички, които са били запознати със случая, считат че полицаят, застрелял мигрант, преди всичко си е свършил работата и съответно прокуратурата правилно е прекратила делото. Около 8% заявяват, че на практика служителят на МВР е извършил убийство.
Мненията на ромите донякъде контрастират на общия фон. Вероятно сред тях личи и не особено голям респект към органите на реда, както и сериозна чувствителност по теми, свързани с индивидуалните права.
В предходната част от сондажа беше установено, че най-харесваните у нас институции са онези, които звучат и по-силово или деполитизирано. За да се провери афинитетът към „здрава ръка“, на респондентите беше зададен и контролен въпрос за дейността на несъществуваща агенция – Агенция за борба с имигрантите. Общата картина издава объркване – равни дялове на положителни и отрицателни оценки. Процентите са съвсем близки – 42% от запитаните одобряват, а 41% – не. Малък е делът на хората, които са отговорили, че не могат да дадат оценка – едва 17%. Разбира се, названието беше подбрано така че да звучи близо до съществуващи институции. Въпреки объркването, все пак с 42% одобрение несъществуващата агенция се нарежда сред най-одобряваните институции у нас. Това допълнително доказва, че мигрантската вълна предизвиква огромно напрежение в масовото съзнание и лесна подкрепа за всякакви мерки срещу нея.
