Нов Борисов говори критично към Запада. Премиерът иска постепенно да навлезе в "патриотична“ и "балансираща” ниша. Според някои оценки – просто „проруска“. Това се казва в редовния политически анализ на института "Иван Хаджийски“.
В сложната външна обстановка президентската институция става все по-важна. Според изследователите от института „Иван Хаджийски“ в ГЕРБ няма достатъчна яснота какъв е печелившият вариант и това е една от причините до максимално отлагане на решението, а и Борисов видимо не се е отказал от самономиниране. Сега това се повърди, твърдят анализаторите.
Стремежът към ляво единство няма да мине без нови разделения. Голяма вероятност придоби един „генералски отговор“ на „генералското предизвикателство“ на Борисов в лицето на ген. Румен Радев. Развръзката предстои, се казва в анализа.
РБ търси мястото си в създалата се политическа конфигурация, която изтиква напред желания за „стабилност“ и „национализъм“, не за „реформи“. Процесът по номиниране е по-усложнен дори от този в БСП, най-вече заради конфликтните цели на участниците: създава се впечатлението, че ДСБ смятат да трупат капитал за „новия десен проект“ от евентуално неубедително представяне на общата кандидатура.
Красимир Каракачанов пък остана „естественият“ кандидат, защото никой друг не би могъл да балансира между „старите врагове“ „Атака“ и НФСБ. И той действа изключително предпазливо, без резки движения.
Въпреки регистрацията на ДОСТ, Лютви Местан се сблъска с нови трудности – ролята му обективно намалява при сближаването на Русия и Турция. Тя обаче може да се окаже решаваща, за да подкопае стремежът на ДПС да бъде традиционен балансьор за президентския вот.
Парламентарни избори непосредствено преди или по време на българското председателство на ЕС биха довели до почти сигурния му административен и политически провал. По европейската политическа логика, или ще имаме избори до средата на 2017, или ще вървим към редовните през есента на 2018 г. А когато Борисов говори за предсрочни избори, по-важното е какво си представя след тях и дали търсенето на „стабилност“ и „баланси“ не отваря перспектива за „голяма коалиция“ с БСП, се казва в анализа.
Продължава да расте международното напрежение, посочват анализаторите. Създава се впечатлението за повсеместна несигурност, хаос и липса на адекватни реакции от страна на политическите елити. Ден след ден светът гледа все повече към САЩ. Президентската надпревара започва да определя потенциалните развития по света. Дали в САЩ ще има изолационизъм или интернационална насоченост, със защита на хегемонизма – от това зависим всички. В този контекст президентската кампания настъпи „руска мина“. Съществува риск дилемата „за/ против Путин“ да се превърне в една от централните теми.
Със събитията в Турция „черноморското направление“ на Пакта става съмнително. А след срещата на НАТО във Варшава разочаровани останаха и „гълъби”, и „ястреби”. Първите, с решения, които бяха взети, вторите – с решения, които не бяха взети. Военните маневри на Изток за едни са необходим знак за сдържането на Русия, за други са контрапродуктивно „дрънкане на оръжия”. НАТО е близо до криза на идентичността си.
Тероризмът в Германия и Франция, потенциалът за банковата криза в Италия, предстоящите референдуми по различни поводи из целия Съюз. Всичко това са нови и нови симптоми на раздвоение на Европа. ЕС се дели на „стара” и „нова” Европа. Вишеградската група предлага принципно нова визия за Европа. Така визиите за лъдещето станаха две: френско-германска (профедерална) и вишеградска (пронационална).
В Турция след неуспешния опит за преврат „отдолу”, тече успешен преврат „отгоре“. На радикално преобразуване и прочистване са подложени носещи колони на държавността като армия, съдебна система, религиозни и образователни институции. Само преди четири месеца Давутоглу подписа споразумение с ЕС с думите „Ние, турците, сме европейци“, САЩ (макар и в определени разногласия с Анкара) бяха неизменно смятани за основния военен партньор на страната с втората армия в НАТО. Иран беше основен регионален и конфесионален съперник. Свалянето на Асад – основна цел в Сирия, а Русия – затворена врата. Сега всичко това е почти преобърнато.
Събитията в югоизочната ни съседка имат и ще имат сериозни отражения върху България и региона. Острият конфликт Турция – Русия беше основен фактор за милитаризацията на Черно море. Днешното сближаване на двата антагониста няма да „демилитаризира“ Черно море, но дава шанс за стихване на черноморската буря. Или пък носи нова тревога. Охлаждането между Анкара и Вашингтон повишава военнополитическото значение на България и особено на скоро модернизираната база в Безмер, която може да се превърне в нов важен дислокационен и разпределителен пункт на американската авиация.
Руската „газова дипломация” отново е в ход – това българското правителство разбира добре, а визитата на президента Путин в Любляна го потвърждава безапелационно. България и ЕС рискуват да изпаднат в нова зависимост за газовите си доставки – при едно възраждане на „Турски поток“, се казва още в анализа.
