Колко са здрави българските банки? На 13 август Българската народна банка (БНБ) ще даде своя отговор на този въпрос за милиарди левове. Темата е чувствителна и това обяснява и избора на момента – в самия край на дадения от парламента срок, в разгара на летните отпуски, през почивния съботен ден…
Резултатите от прегледа на качеството на активите и стрес-тестовете са без прецедент в България – и като обхват и като ниво на прозрачност. От тях се очаква да научим в каква степен отчетите и балансите показват реалността каквато е или каквато на мениджърите и собствениците на банките им се иска да е. С фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ) през 2014 г. се видя, че счетоводните манипулации и престъпното кредитиране е възможно да се случват незабелязано години наред въпреки контрола, упражняван от банковия регулатор и другите задължени институции, като например Комисията за финансов надзор (КФН). Предстои да видим още дали начинът, по който банките управляват бизнеса си, е устойчив и дали при икономически шок ще имат достатъчно капитал. И в крайна сметка доколко всяка от тях е заплаха за клиентите си, за целия сектор и като крайно за данъкоплатеца.
След краха на КТБ проверката беше наложителна и тя е тест колкото за банките, толкова и за БНБ, която, стъпвайки на резултатите, има уникален шанс да затегне надзора и да започне да изчиства наследството на 12-годишното управление на Иван Искров. Цялото упражнение се наблюдава изкъсо от Брюксел, което допълнително прелива доверие към БНБ – нещо, от което новият гуверньор Димитър Радев има голяма нужда. Защото в зависимост от резултатите може да има напрежение, което трябва да бъде туширано с добра комуникация и адекватни мерки. Някои от тях може да срещнат и сериозен корпоративен и политически отпор.
Дотук цялото упражнение струва над 10 млн. лв. и тя се плаща предимно от банките, но сметката може да набъбне доста повече и да се прехвърли върху данъкоплатеца при нужда банките да се подкрепят ликвидно или капиталово. Това е цената, която се плаща за многогодишното затваряне на очите от страна на надзора и за връщането на доверието. Дали целта ще бъде постигната зависи от това, което след две седмици ще каже БНБ: ако проблеми, които битуват като публична тайна, останат отново неразкрити и непризнати, това ще останат просто хвърлени пари на вятъра, а цъкащите бомби вместо да бъдат методични, ще останат и вероятно отново след време ще се наложи просто да се замитат следите, когато някоя избухне. Едва ли може убедително да се продаде тезата, че допуснатите практики в КТБ са уникални и навсякъде лошите кредити са признати напълно, обезпечени добре и провизирани адекватно. Като и че никой друг не си е позволявал да раздава кредити на свързани фирми, управлявани от подставени лица.
Ако пък новините са изобличаващи, то тогава ще бъде поставена на изпитание способността на БНБ да овладее евентуалната паника сред вложителите в посочените банки. Такава може да има и по отношение на резултатите от стрес-тестовете, които, където и по света да са се правили, винаги са завършвали с предписания за увеличение на капитала къде с повече, къде с по-малко. Добрата новина е, че за разлика от КТБ тук упражнението е планирно и има доста по-добра подготовка – и като законова рамка и инструменти за реакция, и като финансов гръб от страна на бюджета. В българските условия обаче новините за капиталов недостиг в банките неминуемо би събудило страхове и тъй като информацията е най-добрият начин те да бъдат овладявани, в "Капитал" ще опитаме да подготвим четящата аудитория за предстоящия 13 август. Като за начало резюмираме най-важното, свързано с проверките на банките дотук.
Предистория
За независим преглед на начина, по който работи финансовият сектор, политиците заговориха още след затварянето на четвъртата по размер КТБ и след като се наложи ликвидна подкрепа за третата – ПИБ. Тя беше поискана и от Европейската комисия (ЕК) в ежегодния си доклад за макроикономическите дисбаланси. Планът за проверките бе включен в Националната програма за реформи в България през 2015 г., а в преходните и заключителни разпоредби на изцяло новия Закон за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници бе поставен краен срок 14 август 2016 г.
Подготовката включваше още създаването на постоянен фонд, който да подпомага оздравяването на банките в нужда. През миналата година в него бяха внесени 82.1 млн. лв., а през тази – още 95.6 млн. лв. (общо 177.7 млн. лв.) Отделно Фондът за гарантиране на влоговете в банките събра вноски за 150.5 млн. лв. тази година и 258 млн. лв. през предходната. Освен това институцията договори заеми от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Световната банка за общо 600 млн. евро, като същевременно обаче още дължи на държавата 1.7 млрд. лв., които правителството му отпусна за изплащане на гарантираните депозити в КТБ.
Министерството на финансите също се подготви за резултатите от проверките, като изтегли заем от 2 млрд. лв. от международните пазари чрез продажба на облигации и част от средствата заложи като буфер за евентуална бърза реакция при криза. Според новоприетото законодателство обаче данъкоплатецът е последният възможен източник на спасение за провалила се банка, като преди това отговорност трябва да са понесли акционерите, кредиторите и необезпечените вложители.
Банките също натрупаха запаси, които да ползват при необходимост. Печалбата им за миналата година бе рекордна – 898 млн. лв., а за полугодието на тази се добавят още 773 млн. лв. нетна печалба. Важно уточнение е, че пет от банките си позволиха да разпределят дивидент от печалбата за миналата година, с което намалиха резерва с 566 млн. лв. Капиталовият излишък над регулаторните минимуми към края на миналата година е около 7 млрд. лв. Тънък детайл е, че и печалбата, и капиталът не са равномерно разпределени сред банките, и тези, които изпитат необходимост, ще трябва да търсят пазарни начини за набиране на капитал, ако БНБ го поиска от тях.
AQR
Проверките, както генерално ги наричаме, включват два основни компонента: проверка за качеството на активите (Asset Quality Review) и стрес-тестове. Първият изследва кредитната дейност на банката върху базата на методология, изготвена от Европейската централна банка (ЕЦБ) и адаптирана към спецификите на местния пазар от наетия от БНБ консултант – "Делойт България". По нея работиха одиторските компании, избрани или разпределени по 22-те банки, включени в проверката (петте банки, които оперират като клонове, бяха изключени от проверката, тъй като са отговорност на други надзорни органи – Ситибанк Европа, Те-Дже Зираат банкасъ, ИНГ банк, БНП Париба, Ишбанк). Общо 9 консултантски компании се включиха в процедурата, като представителите на голямата четворка в този бизнес поеха проверките на най-големите банки. В най-много банки влязоха "ПрайсуотърхаусКупърс" (PwC) и Grant Thornton, които се заеха с одитите на по пет банки. Френската Mazars влезе в ПИБ, Инвестбанк и БАКБ. Одиторът на дружества от групата на "Химимпорт" Grant Thornton влезе в косвено свързаната с групата Тексимбанк, докато пряко контролираната Централна кооперативна банка (ЦКБ) бе поверена на Clayton Euro Risk – Euroconsultants – международна практика от консултанти и одитори, която има представителство и в България.
Съгласно методологията одиторите трябваше да съставят извадка от кредитния портфейл, по която да работят. Големината й зависи от конкретната банка. Изследвани бяха три категории кредитни портфейли – корпоративни, финансирания за малки и средни предприятия, ипотеки. Във всяка от категориите се разглеждат три разреза – експозиции, които се обслужват със забава до 30 дни, обслужвани кредити с по-висок риск – тези с просрочията са от 30 до 90 дни, както и кредитите към свързани лица, а също и лошите кредити. Във всеки от тези разрези се вземат 10-те най-големи експозиции плюс още определена бройка, избрани на случаен принцип по зададена формула. Така обемът на извадката можеше да достигне 255 експозиции на портфейл и 675 на банка.
Ритейлът или кредитирането на домакинствата бе изключен, но се провери индиректно през политиките за провизиране. Изключени от извадките бяха експозициите, провизирани на повече от 95%, както и тези, които се приемат за нискорискови. Според методологията такива са кредитополучателите, при които съотношението дълг/EBITDA (печалба преди лихви, данъци, такси и амортизации) е по-малко от единица и собственият капитал към активите е повече от 50%.
Одиторите трябваше да преценят дали кредитите са адекватно обезпечени, като направят нова оценка на някои обезпечения, а също и да изследват рисковите експозиции към свързани лица. Такива трябваше да се търсят съгласно международните счетоводни стандарти, а също и с подсказване от БНБ, която трябваше да изпрати списък с до 40 такива имена на банка.
Като част от активите на банките трябваше да се оценят и инвестициите им, особено тези в акции и облигации, търгувани на Българската фондова борса (БФБ). Това е един от любопитните моменти, тъй като пазарът е неликвиден, а за част от банките с местна собственост тези експозиции са и към свързани лица, което повдига въпроса за реалните им оценки.
Прегледани по този начин, досиетата, включени в извадката, трябваше да дадат представа на независимите одиторите дали банката следва собствените си правила в кредитирането и дали го осчетоводява надлежно. Евентуалните разминавания водят до необходимост от капитал, затова и основният индикатор, върху който се отразяват, е капиталът от първи ред (CET1). Това е и показателят, който по темплейтите на ЕЦБ се дава в заключение. Там се посочва с колко базисни точки нагоре или надолу е отклонението, засечено при AQR, при което е роля на БНБ да предпише мерки и срок за постигане на оптималното равнище на капиталова адекватност.
Стрес-тестовете
След проверката на качеството на активите одиторите трябваше да подложат банките и на стрес-тестове, които в модела на БНБ включват базов и утежнен сценарий. И двата засягат тригодишен период от време и изследват способността на банките да поемат удара от изменението на пазарния, кредитния и лихвения риск чрез различни нива на инфлация, безработица, жилищни цени, растеж и свиване на брутния вътрешен продукт. В утежнения сценарий например БНБ заложи свиване на БВП с 2.6%, дефлация 2.2%, срив в цените на имотите с 9.3% и безработица 8.4% за 2016 г. При тези параметри се пресмята колко от кредитите биха изпаднали в просрочие, стигат ли резервите за покриване на загубите и поемането на шоковете и колко от най-качествения капитал, този от първи ред, бива "изяден". При това на банките не се разрешава в упражнението да абсорбират стреса през хипотетично увеличаване на кредитния портфейл, преструктурирания, продажба на активи или ползване на вътрешногрупово финансиране например. Отново крайният резултат се дава като базисни точки от CET, които биха били изтрити при базисния и утежнения сценарий, както и колко в пари означава това за банката.
За успешно преминали стрес-теста ще се считат онези банки, при които капиталът от първи ред остане над 8% при базовия и 5.5% при утежнения сценарий.
Според графика на проверките AQR са приключили още на 6 юли, а стрес-тестовете – на 29 юли, като до 1 август регулаторът е предписвал корективните действия. По информация на "Капитал" той е стриктно спазен и всяка банка вече е получила резултатите си. Остава БНБ да ги обяви публично.
