Референдумът от 23 юни, на който мнозинството британци гласуваха за излизане от ЕС, отвори въпроса за бъдещето на съюза. Основното разделение минава по линията "повече Европа – по-малко Европа", като въвеждането на единната европейска валута на територията на ЕС е съществен елемент от дискусията. Само ден след вота външните министри на Франция и Германия Франк-Валтер Щайнмайер и Жан-Марк Еро представиха план, според който страните от ЕС трябва да се откажат от собствени въоръжени сили, специални служби, отделни данъчни системи, валута и граничен контрол и да обединят външната си политика. Междувременно стана известно, че председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер подготвя план за ускоряване на европейската интеграция чрез експресно вкарване в еврозоната на страните членки, които още не са в нея.
Идеите за "Свръхевропа" срещнаха остра съпротива. Консервативните партии излязоха с контрапредложение в противоположна посока: "национални решения, където е възможно, и европейски решения, където е необходимо", както го формулира холандският премиер Марк Рюте. Що се отнася до всеобщото въвеждане на еврото, заместник-председателят на ЕК Валдис Домбровскис, който наследи финансовия ресор в комисията от оттеглилия се британец Джонатан Хил, побърза да заяви, че разширение на еврозоната няма да има през следващите три години.
Очаква се въпросът за пътя, по който ще поеме Европа след "Брексит", да бъде в центъра на срещата на върха на лидерите на ЕС в Братислава на 27 септември.
