Като стане дума за картелите у нас, първосигнално се сещаме за горивата. Но сериозни съмнения за такива тайни договорки има и в редица други сектори. Тютюнопроизводителите например всяка година пропищяват от изкупвачите, които са в сговор как да им дават по-ниски цени. Същото твърдят и млекопроизводителите. А тази година глас на недоволство надигнаха и овощарите. Още с кампанията за черешовата реколта, която пострада силно от неблагоприятните метеорологични условия, се заговори, че прекупвачите извиват ръцете на производителите. Но сега, в разгара на беритбите на плодове и най-вече на прага на кампанията за сливи, всички градинари тръпнат от израза: "чакайте да излезе цена".
Как "излиза" цената и кой точно я определя не е ясно, но очевидно тук не важи принципът на търсенето и предлагането. Хора от бранша пишат в различни интернет форуми, че големите изкупвачи на продукцията се разбират помежду си да правят еднакво ниски оферти, за да вържат производителите. В случая като няма на кого да си продадат сливите, в крайна сметка ще склонят и на неизгодната оферта, само и само да не са на пълна загуба. И наистина – когато на полето презряват хиляди тонове плодове, продавачът и купувачът няма как да са равнопоставени.
Странно е, че Комисията за защита на конкуренцията въобще не се занимава с подобни казуси. Вярно, пазарът е силно раздробен, играчите са много, но все пак става дума за търговия, която очевидно не се осъществява по правилата на свободния пазар и конкуренцията. Пък и търговците са добре известни.
Сред най-големите изкупвачи на овощна продукция е например "Куминяно фрут" ООД на италианеца Микеле Санторели и братята му. Името Санторели е известно сред производителите на череши в цялата страна, тъй като е един от най-крупните прекупвачи, които диктуват цените на пазара. Не по-малко значим е той и за бизнеса със сливи. Според хора от агросектора нито един голям овощар не предприема сделка, преди да си е сверил часовника с цените, които предлага Санторели.
По принцип италианците купуват плодове не за да ги продават на пазара, а за преработка – сушене, мусове, конфитюри, нектари и други. Разбира се, предпочитат българските, тъй като производителите им са далеч по-лесни за манипулиране на изкупните цени от гръцките и турските и съответно се купуват по-евтино. А и добре знаем как стоят нещата в южните ни съседки, особено в Гърция – там фермерите имат изключително силна и сплотена организация, отстояват интересите си и дори с лекота блокират държавните граници. Властта пък негласно ги подкрепя, защото по този начин се осигурява по-добър пласмент на местната продукция. Колкото до българската стока, тя не стигна до българския потребител, тъй като продукцията на "Куминяно фрут" и другите като нея се изнася почти изцяло за чуждестранния пазар.
Иначе по данни на отдел "Агростатистика" към Министерството на земеделието и храните производството на плодове и зеленчуци в България расте. В земеделските стопанства през миналата година са произведени 213 хил. т плодове, или с 26.1% повече в сравнение с 2014-а.
Произведени плодове в България през 2015-а
Ябълки – 58.4 хил. т
Череши – 49.4 хил. т
Сливи и джанки – 36.2 хил. т
Праскови и Нектарини – 35.3 хил. т
Кайсии и зарзали – 14.2 хил. т
Малини – 6.8 хил. т
Прибрана е реколтата от 35.6 хил. хектара овощни градини. Конкретно производството на череши се увеличава с 48%, а на сливи – с почти 47 на сто. С над 40% пък са нараснали засетите площи със сливи и кайсии, а тези с череши са се увеличили с 29 процента. От произведените плодове са реализирани 97%, като за търговската мрежа са насочени 51%, за преработвателната промишленост – 34% от плодовете, а 5% са за собствена консумация.
