Електронната търговия, глупако! Това леко променено мото от кампанията на щатския президент Бил Клинтън (Икономиката, глупако!) запушва устата на всички песимисти, които през последните години упорито вещаеха гибелта на пазара за пощенските услуги. Мнозина от тях подцениха фактора интернет. И сбъркаха. Защото според последните данни на НСИ през 2015-а делът на домакинствата с достъп до интернет се е увеличил с 2.4% и вече достига до 59.1 на сто. В същото време заради изградените през последните години нови мрежи почти всички потребители на глобалната мрежа са осигурени с т.нар. широколентов достъп, осигуряващ бърза и надеждна връзка. Какво общо има това с пощенския пазар ли? Ами, пак според данните на националната статистика, около 1 млн. българи пазаруват онлайн. "На челна позиция в пазаруването се нареждат дрехите и обувките с 60% дял, следва техниката с 40%, а трети остават интернет резервациите за ваканция с 39%", коментира преди време Красимира Райчева, мениджър на Visa Европа за България. Според прочуване на компанията за електронни разплащания, на четвърта позиция в списъка са книгите(16%), а след тях се нареждат билетите за концерти (15%), козметиката и детските продукти(14%), както и самолетните билети (12%).
Най-често българският потребител е привлечен от обещаваната безплатна доставка в сайтовете за онлайн шопинг. Която плащат самите търговци, за да привлекат по-голяма клиентела. Така поръчките от българските сайтове се превърнаха в бойно поле за куриерите в страната, докато доставките от популярни чуждестранни виртуални магазини – като китайския Аli Express например, се обслужват основно от "Български пощи". Друг е въпросът, че държавната компания не използва пълноценно тази възможност заради хаоса в нейната работа, свързана с международните пратки.
Независимо от всички дефекти пазарът на пощенските услуги продължава своето възходящо развитие. Според доклада на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) приходите от такива услуги за 2015-а възлизат на около 315 млн. лв., което спрямо 2014-а е ръст от 5 на сто. Водещи на този пазар продължават да са куриерите, които формират 68.6% в общите приходи, или 240 млн. лв. – с 5 млн. лв. повече от предишната година. В тази сума влизат и постъпленията от "хибридна поща" и "пряка пощенска реклама", а чисто куриерски услуги са формирали постъпления от 216 млн. лeвa. Oбщият брой приети, пренесени и доставени пратки пък е 38 млн. броя, като и в този случай има нарастване – с 28% спрямо 2014-а. Иначе големите играчи са десет: "Български пощи", "Д и Д Експрес", "Ди Ейч Ел България", "Еконт Експрес", "Ин Тайм", "Лео Експрес", "МИБМ Експрес", "Рапидо Експрес енд Лоджистикс", "Спиди" и "TNT България". Общо на тях се падат 86 на сто от приходите в сегмента на неуниверсалната пощенска услуга. Кой точно какъв пазарен дял има от КРС незнайно защо не споменaват. Но е публична тайна, че най-големи са "Ди Ейч Ел България" и "Ин тайм", която е българският представител на гиганта UPS. От фирмите с български корени претенденти за челните позиции са "Еконт експрес", "Спиди" и "МиБМ експрес".
Електронната търговия оставя своя отпечатък и върху неуниверсалната пощенска услуга, където попадат доставките на вътрешни и международни пощенски пратки, кореспонденция до 2 кг, малки пакети до 2 кг, печатни произведения до 5 кг, колети до 20 кг и т.н. В тази сфера доминират "Български пощи", като компания им правят "Еконт Експрес", "Тип-Топ Куриер", "МИБМ Експрес", "Стар Пост", "Терра Пост Сървисис" и "Спиди". Наистина, през последните няколко години традиционното писмо стана по-скоро бутикова стока, но от друга страна колетните пратки нарастват значително. "За тригодишен период броят на предоставените колети се е увеличил два пъти, все повече пощенски оператори посочват, че имат интерес за предоставяне на подобни пратки, а конкуренцията в сегмента колетни пратки до 20 кг се засилва", отчитат от КРС. При общо 65 млн. лв. постъпления, които се падат на универсалната пощенска услуга, делът на колетите за страната и чужбина възлиза на 27.5 млн. лева.
В цялата тази оптимистична картина не липсват и проблеми. Електронната търговия дава много възможности, но потребителите са взискателни към доставката на желания от тях продукт. Най-много клиенти се оплакват от времето за доставка на поръчаните онлайн стоки, от трудности при намирането на информация за гаранции и други законови права. Проблемите с прозрачността при формирането на цената на доставката, проследяването на пратките, начинът на връщането им, подаването на жалби и рекламации и др.са актуални в целия Европейски съюз. Затова и през тази година групата на Европейските регулатори по пощенски въпроси работи за минимизиране на неуредиците с трансграничните доставки на колетни пратки, генерирани от електронната търговия. Бъдещето на българския пазар обаче определено изглежда розово – очакванията са на него да влизат все повече компании и конкуренцията да става по-жестока. Което впрочем е в полза на крайния потребител.
"Български пощи" губи и при паричните преводи
В България 17 дружества са лицензирани за извършване на услугата парични пощенски преводи. През 2015-а те са осъществили 7.9 млн. такива преводи, а отчетените приходи от тях са около 9.2 млн. лева. Макар да предоставя тази финансова услуга в 2981 места за достъп (637 в градовете и 2344 в селата), държавният оператор "Български пощи" е отчел 1.6 млн. преводи, от които са постъпили 4.8 млн. лева. В същото време "Еконт Експрес" отчита 5.5 млн. бр. превода и 3.8 млн. лв. приходи от тях, при положение че разполага с едва осем собствени офиса и 504 наети от други лица.
Отчетените от "Изипей" пощенски преводи са около 1200. "Експрес Пей", която оперира като посредник при плащания на комунални сметки от потребителите, е регистрирала скромните приходи от едва 0.1 млн. лeва. При пощенския оператор "Спиди" АД се наблюдава ръст от 7% в обемите, като всичките отчетени 0.6 млн. преводи са били експресни. За пръв път дейност отчитат "Интеркапитал Груп"АД и новолицензираният през 2015-а оператор "Рапидо Експрес енд Лоджистикс" ЕООД.
