Неотдавнашната смърт на почетния президент и основател на Нов български университет проф. Богдан Богданов логично повдигна редица въпроси за бъдещето на това наше висше учебно заведение, за финансирането му и неговите собственици. Защото професорът съвсем не бе случаен човек. Определяха го като един от най – добрите изследователи на старогръцката култура и литература, отличен преводач и уважаван филолог в Европа и в света. Като председател на Управителния съвет на фондацията "Отворено общество" той работеше за модернизирането на библиотеките, интегрирането на малцинствените групи в обществото, правата на човека, предоставянето на пълен достъп до интернет на академичните институти, отпускането на стипендии на български студенти, популяризирането на българската история, език и култура. Именно Богдан Богданов създава връзката между "Отворено общество" и най-големия частен ВУЗ в страната. Българският клон на фондацията на милиардера Джордж Сорос се установи у нас веднага след демократичния преход и с огромния си бюджет (почти 15 млн. долара през 1997-а) стана инкубатор за създаването на голяма част от НПО-тата. Според мнозина експерти Нов български университет е най-големият образователен think tank, който милиардерът Сорос е създал в България. В класическия смисъл на термина това е организация за изследване и анализ на обществено значими теми, за социални, политически и икономически стратегии, културен обмен и други.
Първоначално, през 1990-а, Богданов учреди Асоциация за Нов български университет. А самото висше училище беше създадено със специално решение на Великото народно събрание на 18 септември 1991-ва, само няколко месеца след фирмената му регистрация. Правителството още тогава му предостави за ползване сградата на бившата Академия за обществени науки и стопанско управление, известна като АОНСУ. От само себе си се разбира, че след като НБУ получава статута на университет, неговите първи начинания са финансирани предимно от фондацията "Отворено общество", обявила за едни от приоритетите си модернизирането и демократизирането на висшето образование в България. Днес, освен на таксите от няколко хиляди студенти, ВУЗ-ът продължава да разчита на подкрепа от чуждестранни дарители и проектно финансиране. Сред печелившите му начинания са Политическата академия за Централна и Източна Европа, която провежда курсове и конференции, предназначени за подготовката на бъдещи политици в духа на демокрацията и пазарната икономика. Висшето училище е смятано от мнозина за директен конкурент на Софийския университет, като привлича студенти и преподаватели от Алма Матер с по-добри материални условия и заплати.
По време на управлението на СДС, Нов български беше наричан "университетът на Костов" заради получаваните привилегии. Що се отнася до неговия 7-етажен учебен корпус, делото за придобиването му бе завършено при правителството на тройната коалиция. През април 2008-а имотът на бул. "Монтевидео" 21 се превърна от публична държавна в частна държавна собственост. След което на учебното заведение бе разрешено да придобие сградата чрез замяна. Запознати с историята разказват, че тя е станала по обичайния за ония времена начин – срещу няколко панелки в крайни столични квартали. Университетът има "топла връзка" и с ГЕРБ, която е бившият образователен министър проф. Сергей Игнатов, сега член на Настоятелството.
По документи ковачницата на кадри, които влизат в управлението на държавата в почти всеки кабинет, е 100% собственост на "група физически лица". Единствените официално вписани досега обаче бяха управляващите я – ректорът Пламен Бочков и покойният почетен президент проф. Богдан Богданов. Колкото до останалата тайна част от "групата физически лица", тя има преки и косвени връзки с над 6000 фирми от икономическия живот на страната и граждански сдружения. Така че дори и да има промяна в собствеността след кончината на професора, едва ли скоро ще разберем. Но е любопитен фактът, че от юни 2016-а в Настоятелството на образователната институция се появяват доста влиятелни личности. Сред тях са собственикът и президент на търговската верига "Фантастико" Валери Николов, както и бившият заместник-председател на СДС и ДСБ проф. д-р Екатерина Михайлова, която е председател и на управителните съвети на Политическата академия за Централна и Югоизточна Европа, и Институт "Разум". Там са и бившият ректор проф. д-р Людмил Георгиев, акад. Светлин Русев, както и професор Игнатов, който се върна в НБУ още през 2013-а, след оттеглянето му от просветното ведомство.
Освен Джордж Сорос в официалния списък на дарителите, отделили средства за изграждане на университетската библиотека, както и за академични и социални стипендии за студентите, влизат и имената на Божидар Данев, Александър Божков, Антоан Николов, Димитър Паница, Райна Кабаиванска…
