Британски лири за по 1.50 щ. долара изглеждат като мираж в пустинята. Срещат се обаче и ентусиасти, които вярват, че английската валута ще се възстанови напълно след масовите продажби, които предизвика вота на британците за BREXIT.
По-слабият паунд ще подкрепи растежа в Обединеното кралство и ще върне баланса там, докато правителството преговаря с Брюксел за такова отделяне от Европейския съюз, което не би подронило конкурентните позиции на англичаните. Това е преценката на главния изпълнителен директор на инвестиционната компания Eurizon SLJ Capital (и бивш служител на МВФ) Стийвън Джен. Неговата увереност в способностите на паунда се основава на убеждението си, че Лондон ще запази статуса си на световен и на регионален финансов център. Джен не може дори да си представи – примерно че Париж би могъл да детронира Лондон като финансов център, при положение че никой не може да уволни никого във Франция.
Средната прогноза на икономистите, анкетирани от агенция "Блумбърг", че един паунд ще струва 1.33 щ. долара в края на 2017-а и 1.42 щ. долара към 31 декември 2018-а. Макар че нито един валутен специалист не очаква да види паунда над 1.50 щ. долара до края на 2017-а, валутни търговци от различни банки (включително "Барклейз" и "БНП Париба") прогнозират, че това ниво ще бъде надхвърлено до 31 декември 2018-а.
Засега обаче положението на британските пари е изключително тежко. Те продължиха низходящото си движение и през тази седмица. То се дължеше на решението на "Бенк ъф Инглънд" от 4 август да понижи основната лихва на Острова до символичните 0.25% и да вкара нови парични стимули в подкрепа на националното стопанство. Паундът падна под 1.30 щ. долара – за първи път от 12 юли насам и загуби почва спрямо всичките си 16 основни валутни конкуренти. Допълнителен натиск върху английската валута оказа коментарът на паричния стратег от английската централна банка Йън Маккафърти във в. "Таймс" на 9 август. Той предупреди, че вероятно ще се наложат още лихвени понижения и нови монетарни облекчения – изненадващ обрат в гледището му в сравнение с януари, когато гласува за повишение на лихвените проценти. От началото на август паундът е загубил близо 2% от пазарната си оценка към щатския долар.
На практика обезценяването на паунда е сред няколкото фактора, които могат да качат сметките на английските домакинства. В зависимост от изхода от преговорите, които предстоят на новото правителство за отделянето от Европейски съюз, страната може да върне митата върху някои вносни стоки. Английските работодатели пък ще са под силен натиск да повишат минималните заплати.
Английският премиер Тереза Мей ще се сблъска с цял букет от претенции от страна на ЕС, когато започне да преговаря за бъдещите отношения на страната си с общността. Най-голямата тревога на 27-те държави от ЕС е дали ще се гарантират правата на гражданите им, които живеят и работят на Острова. Например там има около 200 хил. испанци, а в Испания вече са се заселили близо 800 хил. британци.
Няколко държави, включително и
Германия, Португалия и Чешката република, държат на свободното придвижване на работна ръка във Великобритания в замяна на предоставяне на достъп до единния европейски пазар на стоки и услуги. Франция пък е готова да отиде още по-далеч и обвързва правото на свободно движение на гражданите си с британските амбиции за "паспортни права", които разрешават на английските финансови компании да продават услуги и да набират пари на континента.
Белгия е разтревожена от потенциалното разпространение на популистки и сепаратистки настроения в най-размирния й район – Фландрия. Правителството в Дъблин иска да избегне конфликтна граница със Северна Ирландия. Франция и Дания ще отстояват реципрочен достъп на рибарите си до международните води, които делят с Острова. Испания натиска за съвместни права над Гибралтар. Австрия иска да спре предоставянето на енергийни субсидии за атомната централа"Хинкли пойнт", ако изпълнението на проекта продължи.
Има гласове и в подкрепа на тезите, поддържани от Обединеното кралство. Например Малта е сред страните, които искат да съхранят преференциалния достъп на младежите си до британските университети и на хората със здравни проблеми до специализираните английски болници. Ирландия ще съдейства да се предостави колкото е възможно по-голям достъп на Острова до единния пазар, за да се избегне въвеждането на солени мита от двете страни. Естония е против ответни мерки срещу Великобритания. А Кипър и Гърция искат да ограничат евентуален икономически срив на английското стопанство, който би обезценил още повече паунда, и ще спре огромния поток от британски туристи към двете южни държави.
Има и членове на ЕС, които искат да спечелят от BREXIT. Италия има амбиции "да подслони" ред институции, които в момента са в Обединеното кралство – например Европейският банков орган и Европейската медицинска агенция. Гърция "точи зъби" за специалисти от сферата на корабоплаването, а Малта претендира да стане "входната врата" към Европа за англичаните. Люксембург възнамерява да ухажва финансови светила от лондонското Сити.
