Рязкото обезценяване на паунда след решението на Великобритания да напусне на Европейския съюз започна да се отразява на фирмите и най-вече на производителите. Спадът в стойността на лирата увеличи цената на внесените суровини и блага, съобщава Асошиейтед прес, позовавайки се на данните на националната статистика, които показват, че производствените цени във Великобритания са се повишили с 4.3% в края на юли, което сложи край на 33 -те последователни понижения от октомври 2013 година. През юни 2016 година същите са намалели с 0.5%. Производствените цени също са се увеличили с 0.3 процента през юли.
Според директора на Центъра за икономически и бизнес изследвания Скот Корф високите производствени цени ще повишат битовите разходи на потребителите в следващите месеци. По думите му резкият спад в стойността на лирата ще се трансформира в по-високи цени на внесените блага, което ще предизвика ръст на инфлацията над 2.5% през първата половина на 2017 година.
"Завишената инфлация, комбинирана със стагнация при растежа на заплащането, означава, че работниците ще усетят силно тези процеси“, твърди Корф като уточнява, че тъй като британската икономика е задвижвана от потреблението, нейното възстановяване ще бъде по-трудно от очакваното.
Инфлацията във Великобритания расте през юли и има признаци за по-нататъшен ценови натиск, след като слабия паунд доведе до най-големия скок в разходите за внос от четири години насам.
Индексът на потребителските цени за месец юли нарасна с 0.6% в сравнение със същия месец на миналата година, за сравнение – увеличението през юни беше с 0.5%, съобщиха от Националния статистически институт на Великобритания (Office for National Statistics). Въпреки, че увеличението между юни и юли е най-високото до сега от ноември 2014, инфлацията в исторически аспект е сравнително ниска (2015 е годината с исторически най-ниски нива на инфлация).
Основните фактори за увеличението на инфлацията са повишаващите се цени на транспорта (основно на автомобилните горива), алкохолните напитки, хотелските и ресторантски услуги, както и по-малкия спад в цените на хранителните продукти за последната година. Този натиск за повишаване на потребителските цени беше частично компенсиран от поевтиняването на наемите на социални жилища и спада в цените за отдих и култура и по-специално цените на компютърни игри, конзоли и играчки. Индексът (CPIH), който освен стоките и услугите от потребителската кошница включва и разходите на собствениците на имоти (owner occupiers’ housing (OOH) costs), в т.ч. разходи, свързани с плащания по ипотека, застраховка, такси за агенти за недвижими имоти и като цяло разходи за управление и поддръжка на имота, но без разходи за придобиване на имота. Тези разходи са значителни за много домакинства и представляват приблизително 16% от общите разходи на домакинствата.
Разходите на собствениците на имоти са изключени от индексът на потребителските цени (CPI) и по тази причина е създаден CPIH, за да запълни тази празнина в статистиката. В тази връзка, индексът на потребителските цени, включващ разходите на собствениците на имоти (CPIH) е нараснал с 0.9% към юли месец 2016 година, в сравнение с 0.8% през юни.
