Председателят на Националната банка на Швейцария – Томас Йордан, не спира да повтаря, че националната парична единица е "значително надценена". При това – въпреки отрицателната депозитна лихва от минус 0.75% и независимо от инцидентните валутни интервенции. В европейската търговия на 18 август следобед едно евро се разменяше срещу 1.0840 франка, а един щатски долар – за 0.96 франка.
Както е известно, швейцарският франк е любимият избор на инвеститорите, които търсят сигурно място за парите си, особено на фона на обременената от дългове еврозона и на неизвестността около BREXIT. Това обаче не са единствените фактори, работещи в полза на франка. Към тях трябва да се добави и приносът на швейцарските граждани и солидният излишък по текущата сметка на Швейцария.
По груби оценки почти половината от капиталовите потоци в алпийския оазис се дължат на местни инвеститори. Което означава, че те оказват сериозна подкрепа на националната парична единица, посочват икономисти на "Креди Сюис". Делът на швейцарските домакинства в деноминираните във франкове активи непрекъснато расте и през май тази година е достигнал 70.4 процента.
Излишъкът по текущата сметка на Швейцария е бил 10.89% от БВП към края на март при средно 3.2% за еврорегиона и при дефицит в размер на 5.7% за Великобритания.
В опита да свали доходността на активите деноминирани в швейцарски франкове централната банка на страната оряза лихвите по депозитите до рекордно ниските минус 0.75% и заплаши да продължи надолу.
По оценка на някои икономисти инвеститорите няма да спрат да трупат кеш в Швейцария, докато лихвите не паднат под минус 1.25 процента. Дори при съществуващите отрицателни стойности швейцарските пенсионни фондове държат лъвския пай от активите си във франкове, сочи проучване на "Креди Сюис".
Ако швейцарците започнат да влагат ударно средства в чуждестранни активи, това би намалило натиска върху местните пари и Националната банка на Швейцария няма да бъде принудена да интервенира толкова мощно, смятат експертите на "Креди Сюис". Това обаче ще се влияе от евентуалната промяна на паричната политика на еврозоната, която да разшири лихвения диференциал между еврото и франка и да направи вложенията в евро по-атрактивни. Засега обаче подобен ход не се очаква. Нещо повече, Европейската централна банка по-скоро би разширила монетарните стимули, вместо да започне да ги ограничава в близко бъдеще.
На другия полюс – най-губещата валута в света през август са монголските тугрици. Те продължават срива си, докато правителството на страната търси начини да стабилизира икономиката. Монголските пари потънаха през седмицата до почти 2256 тугрици за един щатски долар – най-ниската им котировка от 1993-а насам, когато агенция "Блумбърг" започва да събира статистически данни за тях. Августовският срив на валутата от 8% е най-мощният в сравнение с всичките 154 световни парични единици, които следи "Блумбърг". След него обезценяването на монголските пари от началото на 2016-а досега стана почти 13 процента.
Монголия е притисната от падащите цени на борсовите стоки, от забавянето на китайското стопанство и от линеещия интерес на чужденците към страната заради неблагоприятните местни закони за инвестициите и заради непоследователната й политика. Безработицата е вече почти 12% срещу само 5% през 2012-а. Новият монголски кабинет обяви на 16 август план за възстановяване на местната икономика, включващ намаление на заплатите на персонала на мениджърски позиции в държавните предприятия, редуциране на дълга и създаване на съвет за привличане на чуждестранни инвестиции. Възнагражденията на президента, на премиера и на депутатите ще бъдат орязани с 30%, а на по-нисшите министерски длъжности – с 20 процента. Централната банка на страната пък повиши на 18 август основната си лихва от 10.5% на 15%, за да подкрепи местната валута. Валутните резерви на Монголия са се стопили до 1.3 млрд. щ. долара в края на юни – с 23.1% или под размера им през същия период на 2015-а.
Екип на МВФ пристигна в Улан Батор на 16 август и започна преговори за преодоляване на икономическите предизвикателства пред монголското стопанство. Засега двете страни отказват коментар за подробностите по разговорите. Представители на Фонда подчертават единствено, че за тях е "рутинна практика да осъществяват предварителен контакт с всяко новоизбрано правителство".
