По всичко личи, че "кримската диверсия", при която според Москва представители на украинските специални служби са се опитали да извършат терористични набези на територията на полуострова, няма да завърши с късане на официалните отношения между Русия и Украйни или до още по-радикални действия от руска страна, включващи и употреба на сила.
Засега най-сериозните политически последици се свеждат до замразяването на Нормандския формат на преговорите за урегулиране на украинската криза. Руският президент Владимир Путин заяви на 11 август, че при тези обстоятелства е безсмислено да продължават срещите на Нормандската четворка. В нея освен Русия влизат Украйна, Германия и Франция и тя носи главната отговорност за осъществяване на Минските договорености за прекратяване на конфликта в Източна Украйна.
Руската позиция бе конкретизирана от председателя на Съвета на федерацията по международните въпроси Константин Косачев. Той заяви, че "диверсията в Крим" е показала, че Нормандският формат не само не ускорява процеса на умиротворяване, а напротив – води до разрастване на насилието.
Наистина до момента няма особено движение напред към реализирането на минските договорености. А според тях след осигуряването на спокойствие от двете страни на фронтовата линия между сепаратистите в Донбас и украинските правителствени сили, в териториите, заети от отцепниците, трябваше да бъдат проведени избори за местна власт, а също да бъде гарантирано значително местно самоуправление. В замяна украинската държава трябваше да си възвърне контрола върху цялата граница между своята територия и тази на Русия.
Фактически напредък обаче няма, загиналите при нарушенията на примирието стават все повече, а украинската Върховна рада бави законите, определящи новия статут на Донбас. Както и правилата за провеждане на изборите в самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики.
Междувременно Минските договорености вече стават неизгодни за Кремъл, защото реализирането им се свързва с премахването на санкциите срещу Русия, но такова не се очертава. В такъв случай "кримската диверсия" би могла да е от полза за Москва, тъй като е предпоставка руснаците да се освободят от оковите на Минския процес, като хвърлят вината за това върху Киев.
Ако има някой, който трябва да е разтревожен от евентуално замразяване на нормандския формат, това е Германия. Берлин е ключов участник в процеса досега и постигнатите договорености даваха възможност на канцлера Ангела Меркел да изпъкне като европейски лидер. А същевременно да бъде демонстрирано, че Европа има достатъчна политическа тежест пред Кремъл. Ако Германия изгуби статута си на посредник, това ще нанесе силен удар по международната репутация на канцлера.
От друга страна, подобряването на ситуацията в Украйна и успешните контакти с Русия са фактори, които могат да повлияят на Меркел отново да кандидатства за канцлерския пост през есента на 2017 година. "Меркел иска да продължи търсенето на дипломатическо решение, което да включва както натиск върху Русия, така и диалог с нея", отбеляза по този повод "Дойче веле".
Минският процес за урегулиране на конфликта в Източна Украйна трябва да бъде съхранен независимо от напрежението между Москва и Киев, заяви германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер на 15 август по време на срещата с руския си колега Сергей Лавров в град Екатеринбург. Лавров от своя страна посочи, че прекратяването на дипломатическите отношения с Украйна заради "кримската диверсия" не стои на дневен ред за страната му. Но и не се ангажира с категорична позиция по отношение на преговорите за Украйна.
Щайнмайер така и не разбра дали казаното от Путин на 11 август означава окончателно прекратяване на Нормандския формат, или само отмяна на планираните разговори, които трябваше да се състоят в рамките на срещата на Г-20 на 4-5 септември в Ханджоу, Китай. В крайна сметка германските медии окачествиха срещата на своя първи дипломат с руския му колега като "провал". И обвиниха Щайнмайер, че е проявил прекалено мек подход към Русия.
Друг въпрос е дали Берлин разполага с достатъчно лостове да влияе и върху Киев. Тамошните управници изглеждат все по-склонни да се вслушват в гласа на Вашингтон. Американският вицепрезидент Джо Байдън вече посети украинската столица и обсъди кримския проблем с президента Порошенко. Но го посъветва да се въздържа от стъпки, които могат да изострят ситуацията.
Все повече наблюдатели споделят мнението, че крайната цел на кримските събития е промяната на формата на преговорите и намаляване на ролята на Европа за сметка на тази на САЩ. Засилва се усещането, че Берлин и Париж "нямат желание" или не са в състояние да постигнат реален резултат в дипломатическия процес, отбеляза експертът от близкия до Кремъл дискусионен клуб "Валдай" Андрей Бистрицкий пред "Независимая газета". Но ако САЩ останат единствената страна, заинтересована от напредъка в преговорите за Донбас, това повдига въпроса как да се развиват тези контакти. Но "това вече няма да е Нормандски формат", заключава експертът.
Независимо от това как ще се промени съставът на преговарящите страни занапред, в близко време ролята на Вашингтон едва ли ще се промени, поне официално. Позицията на президента Барак Обама беше да остави Германия и Франция да разговарят с Москва и с Киев, така че рязък завой не може да се очаква, поне докато той е стопанин на Белия дом.
