Съмненията, че новият състав на Комисията за защита на конкуренцията ще продължи практиките на Петко Николов, засега не се оправдават. Малко повече от месец след като довереничката на Бойко Борисов – Юлия Ненкова бе избрана да дирижира конкуренцията, дойде и първият завой на 180 градуса в политиката на комисията. При това по изключително деликатен казус, свързан (да се чуди човек защо ли?) с депутата бизнесмен Делян Пеевски, с КТБ и с банкера Цветан Василев.
С едно от първите си решения новият състав на КЗК на практика разреши сделката за продажбата на военния завод "Дунарит". А тя дълго бе протакана и дори отхвърлена с абсурдни аргументи от предишния състав на комисията. Още през февруари бе обявено, че "Емко" – едно от най-големите предприятия във военната промишленост у нас, иска да купи русенския завод. Но тогава антимонополния орган отказа да се произнесе по исканата концентрация с аргумента, че имало висящи съдебни спорове за собствеността над "Дунарит". Това безпрецедентно определение на регулатора пък по-късно бе отменено от Върховния административен съд. Но случилото се ясно показа, че целта е да не се позволи влизането на "Емко" в играта. По този повод Цветан Василев писа в личния си сайт, че по този начин "контролираната от Пеевски КЗК не разрешава увеличение на капитала на "Дунарит" с 60 млн. лв., предназначени за погасяване на задълженията на "Хедж Инвестмънт" към КТБ". Впрочем Петко Николов и хората му заемаха подобна позиция по всички казуси, свързани с Делян Пеевски – когато бе необходимо, пускаха сделките, а когато трябваше да се осигури време, измисляха абсурдни аргументи, за да забавят процесите.
Според финансовия отчет на "Дунарит" за 2015 г. предприятието притежава активи за 161 млн. лв., приходите му са 91 млн. лв., а нетната печалба е близо 20 млн. лева.
Новият състав на КЗК обаче е категоричен, че проблем пред сделката няма. Юлия Ненкова и екипът дори са на мнение, че не се налага специално одобрение, защото общият оборот на "Емко" и на "Дунарит", който дружествата реализират в страната, не надхвърля 25 млн. лева. Това е така, тъй като почти цялата им продукция се изнася в чужбина.
Въпросът за собствеността на "Дунарит" започна да се заплита в края на 2014-а, когато тръгна и преразпределението на заложените в КТБ активи. Тогава Бисер Лазов, основният свидетел на прокуратурата в разследването за КТБ и явен изпълнител на волята на Пеевски, се опита с юридически хватки да превземе предприятието. След това, през цялата 2015-а, имаше редица други маневри, но все така безуспешни.
Към момента "Дунарит" е под контрола на "Кемира" ООД. До неотдавна това дружество бе собственост на "Хедж инвестмънт България". Него пък го владее "И Еф Ви Интернешънъл Файненшъл Венчърс" Лтд от Британските Вирджински острови (и за двете се смята, че са свързани с Цветан Василев). Преди няколко месеца обаче, чрез увеличение на капитала на "Хедж инвестмънт", 91% от контрола върху "Кемира" преминаха при неизвестната фирма "ТМН" ЕООД с едноличен собственик Иван Езерски.
Сега сагата би следвало да приключи с концентрацията между "Емко" и "Дунарит". И, разбира се, платените по сделката милиони да влязат в масата на несъстоятелността на КТБ. Но за да се случи това, е нужно решение на общото събрание на акционерите в русенския завод, каквото още не е свикано.
Има и друг проблем – отново свързан с Делян Пеевски. В началото на май италианският инвеститор в български активи Едоардо Миролио, в полза на когото имаше учреден особен залог над "Дунарит", обяви, че е прехвърлил вземанията си към никому неизвестната "Виафот инвестмънт България" ЕООД. Дружеството е собственост на регистрираната на Британските Вирджински острови офшорка "Виафот" ЛТД (VIAFOT LIMITED). Но в публичното пространство се говори, че е свързана именно с депутата от ДПС Пеевски. Управител на българския клон на офшорката е Роман Венев, който е и в ръководството и на "Родина пропъртис". А и не бива да забравяме, че италианският бизнесмен прехвърли на фирми, свързани с депутата Делян Пеевски, още участието си в "Булгартабак" и своите 50% в "Техномаркет България".
Най-съмнителното в тази история е, че в договора за цесия между "Е.Миролио България" ЕАД и "Виафот инвестмънт България" ЕООД липсват срокове за изплащане на тази сума, каквито има в договора за цесия между фирмата на италианеца и "Дунарит". За капак на всичко няма и никакво обезпечение, с което Миролио да гарантира вземането си към "Виафот инвестмънт България". То обаче гарантира своето към "Дунарит" с прехвърлянето на особения залог. И точно поради това може да се окаже, че пътят на "Емко" към "Дунарит" е напълно блокиран от корпулентния залог на "Виафот".