Въпросът дали Българската народна банка (БНБ) е подложила банките ни на много либерален утежнен сценарий при стрес-тестовете или той е бил твърде тежък, предизвика спор между бившия заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН) Румен Гълъбинов и икономиста Владимир Каролев.
На кръгла маса, посветена на темата, Гълъбинов заяви, че в страната има две банки, които се отклоняват по показателите за покритие на собствения капитал, но наред с тях има още три трезора, които са много близо до границата.
„Те се разполагат в пространството банки с преобладаващо българско акционерно участие. И също би следвало да си подобрят политиката по заздравяване на капитала и образуване на необходимите провизии“, каза Румен Гълъбинов. Той добави, че при малко по-друг сценарий на утежнения стрес тест може би и тези три банки също щяха да са в групата на трезорите с проблеми, тъй като нямаше да могат да стигнат средното ниво.
„Този утежнен сценарий не е толкова утежнен, защото той е по-лек от този, на който Европейската централна банка подложи европейските банки“, убеден е бившият зам.-шеф на КФН. Той смята ,че БНБ би могла да е малко по-драстична при съставянето на стрес-теста.
Владимир Каролев определи твърденията на Румен Гълъбинов като неточни.
„Освен 40-те страници доклад има още 470 страници на английски, свързани с доклада“, посочи той. По думите му банковата система на страната е 4.5 пъти над регулаторния минимум по адекватност на капитала. „Като цяло банковата ни система е много добре капитализирана, много повече над западноевропейската“, продължи Каролев. Неговото мнение е, че у нас има две банки, които биха имали проблем не с капиталовата си адекватност, а с буферите си и то, ако има общ спад на икономиката с над 5.2%, 20% безработица, средните цени на жилищата спаднат с 9 процента, а те не предприемат нищо. „Това не може да се нарече либерален сценарий, това е много негативен сценарий“, смята Каролев.
