Поредната порция законотворчески недомислици, предложени от правосъдното министерство, е на масата. Ведомството извади пакет от промени в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), с който обещава ускоряване на съдебния процес, качествено правораздаване при корупционни престъпления по високите етажи на властта и незабавно изпълнение на присъдите. Ефектът от предложеното обаче е повече от съмнителен. Защото формализмът на наказателния процес остава незасегнат, а органите на досъдебното и на съдебното производство отново ще продължат да си прехвърлят топката за провала на делата.
Правосъдното министерство може все пак да се оправдае, че не е автор на проекта, а само домакин на работната група от представители на прокуратурата, съда и адвокатурата, която го е изработила. Инициативата е на главния прокурор Сотир Цацаров, който лансира още миналата година промените в процесуалните закони като алтернатива на измененията в конституцията. Цацаров съобщи още, че в работната група са включени и депутати, за да може после измененията да се придвижат по-бързо в парламента. Резултатът засега е един "прокурорски" проект, който прикрива реалните проблеми в наказателното правораздаване с мантрата за нуждата то да бъде ускорено.
Какво ще остане от предложеното във вид на законови текстове не може да се предвиди, защото те ще се обсъждат тепърва в Съвета по съдебна реформа. По тях ще дават становища Висшият съдебен съвет, инспекторатът му, върховните съдилища, прокуратурата, вътрешното и финансовото министерства, съсловни и неправителствени организации. А правосъдният министър Екатерина Захариева ще провежда консултации с всички парламентарни сили. Предложените текстове са обаче достатъчна гаранция, че качеството на крайния продукт няма да отговаря на заявката да бъдат изпълнени "очакванията на обществото за реформа в българския наказателен процес, който е един от най-формализираните в Европейския съюз".
Проектът страда също от формализъм и не гарантира по никакъв начин качеството на правосъдието. Повечето мерки, дори когато в тях се вижда правна логика, са насочени към ускоряване на процеса, което по всяка вероятност ще доведе до повече оправдателни присъди. Основната идея е да бъде решен проблемът за безкрайното връщане на делата от съда към разследващите органи. Сегашното закрито разпоредително заседание, в което съдът може да прекрати или да върне делото, ще бъде открито и в него ще трябва да се решат всички въпроси за евентуално допуснати процесуални нарушения. Целта е делото да бъде връщано на разследващите само на този ранен етап, а не и след като се разглежда с месеци и с години от съдебните инстанции.
На пръв поглед това наистина би ускорило процеса, би дисциплинирало участниците в процеса и би ги лишило от възможности за шиканирането му. Премахването на механизма за връщане на делото на разследващите обаче не означава отстраняване на процесуалните нарушения като фактор за изхода от него. Напротив, всяко нарушение ще може да бъде сочено от защитата в полза на подсъдимите и ще се отрази на крайния съдебен акт. В мотивите към проекта е посочено изрично, че в разпоредителното заседание ще се обсъждат само допуснатите отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на процесуални права, но не и нарушенията, свързани с доказателствата и преценката им по същество. Ако пък първоинстанционният съд е отхвърлил в разпоредителното заседание искания на страните за отстраними нарушения, свързани с процесуални права, определението му подлежи на обжалване пред горната инстанция.
В същото време най-бързата форма на наказателно преследване – т. нар. незабавно производство, е премахната с довода, че е рядко приложима. За следващата по бързина процедура – т. нар. бързо производство, е спестено провеждането на разпоредително заседание, но е запазена възможността делото да бъде върнато на прокурора поради процесуални нарушения.
Като защитен механизъм срещу злоупотреби с това право е въведена забрана съдът да връща повторно на прокурора делото с едно и също основание. И двата института за ускорено правосъдие са приложими най-вече за кокошкарските престъпления, тъй като предполагат ниска фактическа и правна сложност на делото.
На пострадалите е дадена и възможност да искат ускоряване на процеса, и то в двете му фази. А съдът ще определя подходящ срок за приключване на действията и констатираното от него забавяне ще е основание да се търси дисциплинарна отговорност от магистратите.
В съдебната фаза искане за ускоряване ще могат да правят всички страни по делото, ако е престояло повече от две години на първа инстанция или повече от година – на втора. Практиката показва, че такива искания от страна на обвиняеми или подсъдими водят неизменно към благоприятен за тях резултат от делото. Но ако бъдат направени от пострадалия, ефектът ще е със сигурност в негова вреда.
Първоинстанционните съдебни състави пък ще трябва да обявяват при произнасяне на присъдата кога ще са готови с мотивите. Освен че не решава проблемите с натовареността на големите районни и окръжни съдилища, това изискване звучи странно при наличието на установените в НПК срокове за изготвяне на мотивите – в общия случай до 15 дни след произнасяне на присъдата, а при дело от голяма фактическа и правна сложност – до 30 дни. Тези срокове и сега са задължителни, макар и да са инструктивни, а неспазването им е основание за търсене на дисциплинарна отговорност. Ако съдът посочи такъв срок, но не го спази, ситуацията ще е същата и ще зависи от склонността на ВСС да наказва подобни нарушения. В същото време съдът ще може да посочва и неопределено по-дълъг срок от законовия, ако сметне за необходимо. Според авторите на проекта ползата за страните в тези случаи ще е "някаква сигурност, че ще получат мотивите в указания период".
Особено пародийно звучи формулата за постигане на "по-качествено правораздаване при корупция по високите етажи на властта". За целта делата за осъществени от разни началници подкуп, длъжностно присвояване, безстопанственост, неизгодна сделка, измами, документни престъпления и престъпления по служба, както и такива против паричната и кредитната система, ще бъдат прехвърлени на специализирания съд и специализираната прокуратура. С тези престъпления спецмагистратите ще се занимават, ако са извършени от депутати, министри, шефове на агенции и комисии, членове на държавни директорски бордове, областни управители, магистрати, членовете на Висшия съдебен съвет и съдебния инспекторат.
Не е ясно обаче с какво специализираните правораздавателни структури са заслужили подобно признание. По всеобща констатация те се провалят тотално по финансовите и данъчните дела, а данните и констатациите в годишните им доклади станаха отдавна повод да се иска тяхното закриване. При това сегашните предложения бяха оттеглени, след като станаха голямата ябълка на раздора при създаването на спецмагистратура. Тогава се разрази свиреп спор по въпроса на каква база да е специализацията – дали по наказателни състави, или с оглед на личността и позицията на извършителя. След небивала истерия остана само първият вариант, а основният аргумент срещу втория беше, че е противоконституционен. Захариева подозира, че този дебат може да се възроди, но очаквала "смислени аргументи". А те ще бъдат същите и депутатите едва ли ще се уплашат от оценката й, че ги е страх да не бъдат преследвани.
Върхът на лицемерието и цинизма в проекта обаче е в уредбата на досъдебните производства, водени срещу неизвестен извършител. След като порочната практика по този начин да бъдат прикривани известни извършители (често по високите властови етажи) е неизчерпаем повод за скандали, сега предлагат пълна законова забрана извършителят да бъде посочван в началото на разследването. Наказателното производство вече няма да може да бъде образувано срещу неизвестен извършител, но и в постановлението на прокурора за образуването му няма да бъдат посочвани имената на известните.
Това безобразие е представено като смяна на концепцията, при която водещо щяло да бъде вече престъплението, а не извършителят. Така се гарантирала допълнително презумпцията за невиновност, тъй като ранното посочване на извършител било основание за раздаване на присъди по медиите и чрез социалните мрежи, а съдът работел под натиск. Извършителят ще бъде посочван едва когато е привлечен като обвиняем. Доста юристи обаче са на мнение, че така се разширяват възможностите за прикриване на престъпниците и за манипулирането на делата от държавното обвинение. Не е много мотивирано твърдението на авторите, че така се решавал проблемът с лицата, срещу които се водят разследвания с години, тъй като скриването на имената им дава повече възможности на прокуратурата да ги манипулира.
Законопроектът въвежда минималните стандарти за защита на жертвите на престъпления, регулирани с директива 2012/29/ЕС. Ако пострадалият не владее български, ще има право да получи писмен превод на актовете, засягащи неговите права и интереси. Възможностите за сплашване, вторично виктимизиране и отмъщение ще са основание за назначаване на експертиза, която да установи дали свидетел се нуждае от защита. Разпитите на такива свидетели със специфични нужди от защита ще се извършват без контакт с обвиняемия – в специални помещения, с видеоконферентна или телефонна връзка. Показанията на уязвими лица, разпитани в досъдебното производство, ще могат да бъдат неприсъствено приобщавани.
Невероятно звучи и твърдението на министерството, че щял да бъде сложен край на бягствата от правосъдие. В продължение на измененията за незабавно изпълнение на въззивните съдебни актове е предвидено вече и касационният съд ще да изпраща незабавно препис от решението си на прокурора за изпълнение при ефективно лишаване от свобода. Повечето бегълци от правосъдието обаче изчезват далеч преди да се е произнесла касационната инстанция, ако не са задържани под стража. За електронни гривни пари все няма, а по същата причина едва ли ще заработи скоро и предвиденият в проекта разпит на вещо лице чрез видеоконферентна връзка.
