Турската армия започна офанзива срещу кюрдските сили южно от турско-сирийската граница, а Вашингтон осъди действията й и я призова към сдържаност. Това е обяснимо, след като Съединените щати разчитат на кюрдите като на основна военна сила в битката срещу "Ислямска държава". По-трудно обяснимо е, че военната акция съвпадна с посещението на американския вицепрезидент Джо Байдън в Анкара, който даде подкрепата си за нея. Колебанията в политиката на Вашингтон подсказват, че той се опитва да запази и двамата си съюзници, но това носи и рискове – например някой от тях да се почувства предаден.
Турция отдавна изразява открито недоволство от все по-задълбочаващия се съюз между САЩ и Партията на демократичното единство – основната политическа сила на сирийските кюрди, която Анкара смята за пряко свързана с воюващата срещу турските власти Кюрдска работническа партия (ПКК). Политическите лидери, включително и президентът Реджеп Ердоган, неизменно изтъкват, че Партията на демократичното единство е също такава терористична организация като "Ислямска държава" и трябва да бъде унищожена.
Град Джараблус, към който е насочена турската операция, е особено важен в стратегическо отношение, тъй като чрез завладяването му се предотвратява рискът сирийските кюрди да установят непрекъсната ивица под свой контрол южно от турската граница. В обединяването на контролираните от тях територии Анкара вижда стъпка към обявяване на автономия. По същия начин иракските кюрди практически се отделиха след войната на САЩ срещу Саддам Хюсеин, но с тази разлика, че те поддържат добри отношения с Турция, а тези в Сирия са разглеждани като терористи. В същото време привържениците на ПКК виждат в лицето на сънародниците си на юг от границата единствената реална сила, способна да придвижи осъществяването на каузата им за независимост. Смята се, че миналото лято примирието и преговорите между ПКК и турското правителство са били прекъснати, защото Анкара е поискала от ПКК да обуздае засилването на Партията на демократичното единство в Сирия, но е получила отказ.
Настъплението на турската армия на сирийска територия беше обявено като офанзива срещу "Ислямска държава", а външният министър Мевлют Чавушоглу допълни, че е планирано съвместно със Съединените щати. Така Вашингтон бе изправен пред трудната ситуация да избира кого от съюзниците си да подкрепи срещу другия. След като официалната цел на операцията бе да бъдат ударени джихадистите, при посещението си в Турция Байдън не можеше да се дистанцира от нея. От друга страна, САЩ не искат да изгубят кюрдскиите си съюзници, защото в хода на сирийската драма техните сили май се оказаха единствените, които са в състояние да действат ефективно срещу "Ислямска държава". Затова и операциите им се ползват с подкрепата на военновъздушните сили на САЩ, както и на значителен брой американски военни съветници на терен.
За да бъде още по-сложен изборът пред Вашингтон, Турция използва като острие на операцията си не свои военни, а изпратени от нейната територия бойци на т.нар. Свободна сирийска армия – формирование с неясни характеристики, разглеждано като демократична алтернатива както на "Ислямска държава", така и на режима на Асад и за чието укрепване САЩ вече са изхарчили немалко пари. Но досега то не е показало ефективност в борбата с джихадистите и даже е подозирано във връзки с тях. Точно на него бе поверена "атаката" срещу Джараблус, само че дали въобще имаше такава, или всичко бе проформа? Според Дейвид Филипс, бивш висш експерт по външна политика в администрациите на президентите Обама, Буш-старши и Клинтън, подкрепяните от Турция сили въобще не са влизали в бой с "Ислямска държава". Нещо повече, вместо да окажат съпротива, местните джихадисти просто са навлекли униформи на Свободната сирийска армия, така че Джараблус е бил "освободен" без нито един изстрел. Цялата тази комедия е била разиграна с цел да бъдат отблъснати кюрдите от стратегическия район, при това със знанието на Вашингтон. Както споделя пред Си Ен Ен неназован висш представител на Пентагона, "турците въобще не се интересуваха от Джараблус, докато кюрдите не поискаха да се установят там".
В крайна сметка се получи така, че американският съюзник Турция организира акция съвместно с главния враг – "Ислямска държава", срещу основния помощник на САЩ в борбата с джихадистката групировка. И Вашингтон дава благословията си за нея. Не безрезервно, разбира се – предупрежденията на Джо Байдън, че силите на Партията на демократичното единство трябва да се изтеглят на изток от р. Ефрат, и към турската армия – да спре офанзивата си, трябваше да демонстрират желанието на Вашингтон да запази отношенията си и с двамата си съюзници. Въпросът е: ще успее ли? Усилията на иракските кюрди в настъплението им срещу "Ислямска държава", неотдавнашното превземане на населения с араби Манбидж и откриването на пътя към самата столица на джихадистите – Рака, имат една цел – по-добро представяне на кюрдските интереси на масата на преговорите за следвоенното урегулиране на ситуацията в Сирия. Вероятно разчитат за това на отвъдокеанския си съюзник, стига той да не ги подведе.
