След магистратите и кандидатите за достъп до секретни данни ще декларират изрично членуват ли в тайни общества. Това гласуваха депутатите при второто четене на промените в Закона за защита на класифицираната информация. Разширяването на изискването за деклариране на такива обстоятелства става чрез редакция на един от въпросите, на които трябва да отговорят желаещите да четат тайни документи. Сегашният текст във въпросника "Член на кои организации сте?" беше променен: "В какви организации членувате, включително тайни и/или неформални организации и общества?"
Опозицията в лицето на БСП, както се и очакваше, атакува поправката с обичайния мотив за лов на вещици. Червеният депутат Таско Ерменков обаче основателно запита дали новата редакция на въпроса не създава възможности за прикриване на членството. Според Ерменков старата разпоредба е била по-добра и по-точна, защото е включвала задължението организациите да бъдат изброени. А формално погледнато, новият текст не задължава кандидата да посочи имената им. Управляващите също изглеждаха гузни на фона на реакцията на лустратор № 1 – депутата от ГЕРБ Методи Андреев. Покрай упрека, че критиците отляво са в конфликт на интереси, той уточни, че дали ще се "ловят вещиците" зависи от волята на държавата, но те трябвало поне да бъдат "локализирани".
Кандидатите за достъп до класифицираната информация ще преминават и през проверка за принадлежност към Държавна сигурност. Тя ще бъде задължителна и за всички служители, които в момента имат достъп до класифицирана информация – освен кадрите на Държавна агенция "Разузнаване" и служба "Военна информация" на Министерството на отбраната. При установена принадлежност към ДС ще започва нова процедура за получаване на достъп до секретни данни със съдействието на ДАНС. Ако пък проверяваното лице откаже да бъде проверено, действието на валидните разрешения за достъп до тайни се прекратява.
Приета беше и т. нар. поправка "Шивиков", която дава възможност да не се отнема автоматично достъпът до класифицирана информация на лица, срещу които се води разследване. В основата на компромисната уредба е случаят с бившия командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада ген. Димитър Шивиков, срещу когото военната прокуратура повдигна няколко обвинения малко преди очакваното му командироване на служба в НАТО.
