В последния ден на август, навяващ нега по отминаващото лято, се сбогувахме с Румен Янчев. В последния му път го изпратиха стотици колеги, клиенти на "Булстрад" и приятели. Малко преди да навърши 60 години си отиде прекрасният човек, отличният професионалист, чиято сянка завинаги ще остане вградена в темелите на дружеството.
Интересно е как свързва живота си с компанията. След като завършва застраховане в меката на тази специалност – Свищов, той е разпределен (имаше такава държавна повинност) в ДЗИ, но предпочитанията му го теглят към "Булстрад". Успява да влезе в компанията най-напред, за да замести болен колега. Малко след това е назначен като главен специалист. Отговаря за 10 души И за 200 хил. полици годишно!
"Още тогава дейността на “Булстрад” бе доста пазарна. Трябваше да се конкурираме с фирми в чужбина. Приходът само от застраховането на товари беше 40-50 млн. лв.”, сподели той преди години пред в. "БАНКЕРЪ".
Издигането му в йерархията започва със спечелено трудно дело във Виена за голяма щета с изпусната в Дунав машина. “Булстрад” получава 300 хил. долара от презастраховател, а на Янчев е предложен постът на икономически директор. На тази позиция остава до 1991 г., когато е изпратен да смени шефа на задграничното дружество в Лондон. По-късно Янчев ще определи времето, прекарано там, като най-вълнуващото и полезно и за него, а и за компанията. Година по-късно се връща в България и оглавява “Булстрад”. И остава там до последния си дъх.
Не го видяхме в дъждовната вечер на 26 юли тази година на тържественото честване на 55-ата годишнина на "Булстрад Viena insurance group", проведено в Софийската опера и балет. "БАНКЕРЪ" нарече изключителото събитие естетско, какъвто човек беше и Янчев. Та той беше известен в застрахователните среди като "френския възпитаник". Не само защото беше живял с родителите си във Франция и беше завършил френската гимназия. Имаше нещо изтънчено в този иначе исполин по ръст и сила човек. Така водеше разговорите с колеги и журналисти, с много ясни и директни, но и деликатни послания.
За клиентите на компанията пък имаше специалитет. Журналисти и гости, които са влизали в кабинета му, са виждали голяма шахматна дъска. "Обикновено играя шах с големите клиенти на компанията", обясняваше той. И добавяше: "На партия шах се раждат най-добрите идеи, а клиентите стават приятели."
Всички, които познаваха Янчев, са категорични – той бе щастлив човек, защото работеше това, което обича. А когато работата ти е хобито, една известна максима казва, че не ходиш на работа.
"Професията ни е като таралеж в гащите, влезе ли там, няма отказване. Трябва да имаш желание и усет, за да станеш добър финансов и застрахователен експерт", обичаше да се шегува Румен.
Той беше и благодетел, и съзидател на българския волейбол. "Булстрад" е дългогодишен спонсор на националите ни за Световната лига, а директорът на застрахователната компания приема поканата и става президент на нашата Национална волейболна лига.
Ето как обясняваше мултипликационния ефект от общуването със спорта той: "За да станеш спонсор, трябва да избереш подходящ спорт, който да допринася и за добрия имидж на компанията ти. Затова се заехме да помагаме на този изключителен спорт, от който вадим много таланти. Много е приятно, това са друг тип спортисти с манталитет на победители".
Янчев респектираше със своята почтеност и точност. Неслучайно ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" често бе титулувано за "Най-коректен застраховател". Той го обясняваше като най-естественото нещо: "Въпросът с коректното плащане на обезщетенията за неимуществени вреди е важен навсякъде по света."
Но в златните журналистически страници Янчев ще остане с краткия, но ясен и категоричен профил на българина от гледна точка на застрахователя. Ето какво каза той – един от доайените на българското застраховане, в интервю за "БАНКЕРЪ":
"Ние сме народ с особен манталитет, не вярваме много-много на държавата, а ако нещо е задължително по закон, посрещаме го на нож. И първата мисъл е как да го заобиколим. Да дам един пример. Никой не би поставил под съмнение демократичността на Франция например. Ами там държавата беше въвела, ако не се лъжа, 112 задължителни застраховки, свързани с професионалната отговорност на съответните професии. Те покриват щетите, които поради особеностите на някои такива дейности могат да нанесат на трети лица. Колко просто изглежда – купуваш си полица и си решаваш проблема в случай на професионална грешка. Спомням си – още при социализма, японска фирма наемаше офис в София и първото нещо, което направиха, беше да си застраховат фирмата срещу щети за клиентите – при спъване, подхлъзване, падане на клиент в помещенията й… При нас нещата стоят точно обратно. Въпреки че думата застраховка (броихме преди четири години) присъства поне в 37 закона. Има задължително застраховане на отговорност поне на 40 професионални позиции. И пак нищо."
Изпратихме го с парчетата на Black Sabbat, Deep Purple, Pink Floyd. Групите, които му помагаха да си почива и да бяга от стреса приживе.
И сякаш чувахме неговите думи: "Имам пълна колекция, обичам да слушам музиката си силно, използвам къщата си на село, където съм заредил и барабаните си. Тупа-лупа в София няма как да стане, там си тренирам всяка събота и неделя, когато мога да се измъкна."
Сбогом, приятелю!
