Крачка назад направи правителството в намеренията си да облекчи бизнеса и гражданите от административната тежест. Редица от обявените преди месец мерки засега няма да се случат и са отпаднали от одобрения от министрите втори пакет за намаляване на регулаторната тежест. Въпреки това в документа е запазена бройката от 88 предложения, като са вмъкнати нови.
В крайна сметка е отпаднало предложението на бизнеса, синдикатите и неправителствени организации самоосигуряващите се, включително и трайно безработните и неработещите студенти, да не подават декларация №7 за здравното осигуряване. Липсата на въпросната декларацията сега автоматично лишава хората от здравни права, дори да са превели вноските си в срок, като им носи и глоба от 500 лева. В същото време документът се издава от НАП, която именно разполага с информация кога започва и прекъсва осигуряването. В този смисъл декларацията е напълно излишна, но каква е причината тя да не отпадне не стана ясно. Също без обяснение остана и изхвърлянето на друга иначе шумно прокламирана идея – валидността на протоколите за отпускане на лекарства да бъде удължена.
Няма да бъде облекчена и една от най-ползваните общински услуга – за издаване на данъчна оценка за имот. Намерението бе в тези случаи от гражданите да не се изисква удостоверение за наследници, ако те са на територията на съответната община, защото тази информация така или иначе е налична в местната администрация и може да се получи по служебен път. Не бива да забравяме обаче, че за издаване на ключовото удостоверение се плащат такси и отмяната му ще лиши чиновниците от добри приходи.
Отхвърлено е и искането на Министерството на земеделието и храните да се създаде публичен регистър на земеделските земи, подобно на търговския регистър. В момента липсва публична информация за собствениците на нивите, което налага издаването на редица удостоверения и затруднява комуникацията. Предложението е секторът на тютюнопроизводството да се отвори и за по-малки фирми, като лицензионният режим се замени с регистрационен, също е отпаднало.
Неизяснен остава и въпросът с условията на труд в извънработно време. В първоначалния вариант на мерките се предвиждаше да отпадне уведомяването на Главна инспекция по труда при удължаване на работното време по производствени причини, както и предварителните консултации със синдикатите. Но именно профсъюзите са възроптали срещу тази мярка. Помолих вицепремиера Зинаида Златанова в рамките на тристранния съвет това да бъде обсъдено, за да има консенсус, заяви вицепремиерът Данилеа Бобева. Заради продължаващи дискусии е оттеглено и предложението за намаляването на гаранциите, които фирмите за скрап са длъжни да плащат.
Важно е да се уточни също така, че приетият от кабинета пакет от мерки не води автоматично до намаляване на регулаторните режими. Всички предложения трябва да бъдат отразени в съответните закони и да бъдат одобрени от Народното събрание. Във връзка с първия пакет от 24 мерки, приет в средата на лятото, вицепремиерът Бобева изтъкна, че законопроектите, чрез които ще бъдат премахнати или облекчени съответните режими, са готови и вероятно следващата седмица ще бъдат внесени в парламента. По думите й оставали още около 100 режима, които са идентифицирани като административна тежест за гражданите и за бизнеса. Надявам се до края на ноември да внесем и трети пакет мерки, каза още Даниела Бобева.
