Решението преди два дни Bank of Canada да преустанови говоренето относно нуждата от увеличение на лихвените равнища я присъедини към други централни банки, което подсказва, че хлабавата монетарна политика вместо да бъде отменена, ще бъде засилена, обобщава Bloomberg. Федералният резерв на САЩ(ФЕД) продължи политиката си за месечно изкупуване активи, докато развиващите се пазари от Унгария до Чили намалиха разходите по заемите през последните два месеца.
Ние сме на прага на нов етап от глобалната епоха на лесни пари, казва Джоаким Фелс, главен икономист в лондонското подразделение на Morgan Stanley. Централните банки се опитват да противодействат на повторно охлаждане на световния растеж, водени този път от отслабването в развиващите се страни, докато инфлацията и ръстът на работните места остават в застой в голяма част от индустриалния свят. Рискът е, че продължаването на политиката на лесните пари ще надуе нови балони, с които централните банкери по-късно ще трябва да се справят.
Ние несъмнено наблюдаваме, че централните банкери полудяват, коментира пък Ричард Джилхуули, експерт лихвена политика в TD Securities Inc., базирана в Ню Йорк. – Те само наливат непрекъснато ликвидност и обещават да поддържат ниски лихвени равнища. Това не е нормално.
Нормално или не, такава беше обстановката през последните пет години, след като монетарните власти се бориха да защитят световната икономика от дефлация и да се ускори нейното възстановяване. В напредналите страни централните банки поддържаха лихвените проценти близо до нулата и надуха своите баланси до над 20 трилиона долара чрез многократни покупки на облигации, политика, известна като количествено разхлабване.
През октомври Международният валутен фонд ревизира прогнозата си за световния икономически растеж през 2013-та година до 2,9% и 3,6% през 2014-та. През юли прогнозираните от МВФ темпове на растежа бяха съответно 3,1 на сто през тази година и 3,8% през следващата година. Фондът също така предвижда инфлацията в богатите страни да е в рамките на 2 на сто, която прогноза се подкрепя от повечето централни банки.
Централните банкери са нащрек, за да не допуснат ниската инфлация да се превърне в дефлация, или в главоломен спад на цените, което кара домакинствата да ограничат покупките, а компаниите да отлагат инвестициите и наемането на работна ръка.
Централните банки са обезпокоени, че това, което наблюдаваме, е още един фалстарт в икономиките им, коментира ръководителят на отдела за световната икономика в Societe Generale SA в Лондон. – Сега е необходимо да сме свидетели в период на два до три месеца на по-добри числа, преди отново да пожелаят да намерят изход.
Федералният резерв ще изчака до март следващата година, преди да забави темпа на третия етап от политиката си на количествено разхлабване, според очакванията на икономисти, потърсени за мнение от Bloomberg. Това означава, че навсякъде централните банки е възможно да поддържат политика на лесните пари. Затягането на паричното предлагане преди ФЕД да е готов да го направи, ще оскъпи валутите спрямо долара, което е в ущърб на износа, посочва Дерек Холт, вицепрезидент в Bank of Nova Scotia в Торонто.
Bank of Canada, позовавайки се на несигурните глобални и местни икономически условия, не използва езика, който употребяваше при предишни решения, отнасящи се до очакваното постепенно нормализиране на нейния лихвен процент, който в момента е 1 на сто.
Съществуват пристрастия към лесните пари сред централните банки по света, които вероятно ще се запазят до март или април следващата година, казва Дерек Холт. – Решенията на ФЕД усложняват намеренията на много централни банки да преустановят политиката на лесните пари.
Ако отлагането от страна на Федералния резерв удължи спада в курса на долара, тогава Bank of Japan и Европейската централна банка (ЕЦБ) също ще са по-склонни да продължат политиката на лесните пари, посочва Джоаким Фелс в доклад, публикуван на 20 октомври. ЕЦБ може да предостави на банките за пореден път евтини, дългосрочни кредити през първото тримесечие на 2014 г., докато Японската централна банка може да наводни още повече пазара с пари, за да компенсира увеличението на данъка върху потреблението, се казва в доклад на икономисти от Citigroup.
Доларът е загубил 1,1% от стойността си спрямо кошница от 10-те водещи световни валути през последния месец, според данните на Bloomberg U.S. dollar index.
