Народното събрание се отказва от ремонта на стария партиен дом и най-вероятно ще свие годишните си разходи с около 1.5 млн. лв., става ясно от проектобюджета на институцията за следващата година. Документът бе представен от председателя на парламента Михаил Миков в Комисията по бюджет и финанси, но тепърва ще бъде обсъждан в пленарната зала.
През 2014-а законодателният орган ще разполага с 53 млн. лв., какъвто е бюджетът му и за тази година, но ръководството предлага средствата да бъдат намалени поне символично – в знак на солидарност с други ведомства, на които също се налага да свиват разходите си. Парите, предвидени за реконструкцията на зала Света София в стария партиен дом, които в момента се съхраняват в БНБ, пък ще бъдат подарени на пенсионери и деца. Става дума за 10 млн. лв., които бяха отпуснати от хазната, след като стана ясно, че ремонтът на пленарната зала ще струва 26.8 млн. лева. За парламента тези разходи ще са непосилни и защото през следващата година ще разполага с три пъти по-ниска сума за ремонтни дейности – едва 3 млн. лв. вместо досегашните 10 млн. лева.
Няма да срещнем разбирането на хората, категоричен бе Миков в отговор на депутати от ГЕРБ, които го призоваха да прояви мъжество и да не лишава колегите си от нова пленарна зала. Но има и добра новина за тях – бюджета за догодина са предвидени допълнителни средства за автомобили, тъй като в автопарка на парламента вече имало коли на 10-12 години. Парите ще дойдат от икономии след съкращаване на част от административния персонал. По думите на Миков всеки депутат в момента работи с по трима сътрудници, в резултат на което Народното събрание плаща заплата на 688 души плюс 240-те народни представители. Но ще бъде съкратен технически персонал, защото законодателният орган не може да се лиши от експерти.
Допълнителни средства парламентът се надява да спести и от закриването на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ), на чието място ще бъде създадено аналитично звено със скромен персонал от 6-7 души. Икономии вече се отчитат и от намаления тираж на хартиения Държавен вестник, след като съдържанието му започна да се разпространява по електронен път.
