Пореден политически абсурд сътвориха през седмицата партиите в Народното събрание. В усилията си да спъва управляващите опозицията направи немислимото – прегърна идеите на онези, които само преди седмица заклеймяваше като продажници, и за първи път успя да обърне кворума в пленарната зала. Подлъгана от възможността за евтин популизъм, пък левицата дотолкова се оплете в собствените си политически ходове, че изненадващо се озова в един и същ лагер с най-големия си опонент. И всичко това, за да се удовлетворят исканията на една-единствена партия като реверанс за услугата, че крепи властта.
Потъпквайки договора ни за присъединяване към Европейския съюз, депутатите решиха да удължат до 2020 г. мораториума за продажба на земеделска земя на чужденци, който трябва окончателно да отпадне от януари догодина. В подкрепа на предложението гласуваха всичките налични 112 депутати от ГЕРБ и Атака, заедно с 59 народни представители от левицата. На скандалното решение се противопостави само ДПС и обяви, че ще сезира Конституционния съд, за да избегне страната ни неприятните последици от вота на депутатите. Лидерът на партията Лютфи Местан уточни, че колегите му започват да събират необходимите 48 подписа за иска си до магистратите. Тъй като формацията разполага само с 36 народни представители обаче, на помощ им се притекоха 12 депутати от левицата. Вероятно, за да измият срама
от безпрецедентната постъпка
на съпартийците си.
Въпросното гласуване е едно от тези, с които БСП не може да се гордее, коментира Атанас Мерджанов от Коалиция за България, но въпреки признанието ДПС като че ли не се трогна от жеста. За нас това не е просто някаква грешка в залата, обиди се заместник-председателят на Народното събрание от ДПС Христо Бисеров и обяви, че поведението на левицата ще бъде разгледано от делегатите на следващия Национален съвет на партията. Раздорът между коалиционните партньори обаче едва ли ще попречи на иска до Конституционния съд, а дори и да се случи подобен сценарий, държавният глава обяви, че ще се възползва от правото си да сезира магистратите.
Можем да предполагаме, че върховният орган ще отмени решението на Народното събрание и тогава България ще се размине със санкция от Европейската комисия. В противен случай тя няма да се поколебае да започне
наказателна процедура
поради факта, че страната ни пренебрегва нормативнен акт на общността, подписан преди седем години. Самото удължаване на забраната предполага България да започне преговори с всички държави в съюза, за да ги убеди повторно да ратифицират присъединителния й договор. Подобно развитие на казуса обаче е малко вероятно, защото до края на преходния период остават не повече от два месеца, а съседна Румъния вече получи отказ на подобно искане за отсрочка. (Повече за правните аспекти на казуса четете на стр. 48)
Истинският проблем всъщност е, че твърде малко народни представители си дадоха реална сметка за кашата, която могат да забъркат с удължаване на мораториума за продажба на земеделска земя на чужденци. При все че добре би трябвало да познават не само българското, но и европейското законодателство в тази област. Вместо сериозни аргументи в подкрепа на евроатлантическите ни ангажименти, които на практика трябваше да изхвърлят предложението на Атака от дневния ред на депутатите, от парламентарната трибуна се сипеха предимно
патриотарски приказки
за защитата на националния ни интерес и за напоената с кръв от предците ни родна земя. Никой не спомена и дума за това, че евентуалните нови собственици ще дойдат с модерна техника, ще ангажират местното население, създавайки работни места в райони с висока безработица, и съответно ще им осигурят доходи. Както и конкурентоспособна българска земеделска продукция. В същото време казусът със забраната дори не е на дневен ред, защото нормативната уредба у нас и сега позволява на чуждестранни юридически лица да закупуват българска земя. Достатъчно е само да регистрират дружество и да отговарят на законовите изисквания за търговия. Чак след гласуването, като след дъжд качулка, председателят на парламента Михаил Миков уточни, че текстовете в решението касаят гражданите на държави извън Европейската общност (Сърбия, Турция, Македония, Черна гора и страни от Близкия изток). А Янаки Стоилов добави, че националният ни интерес в областта на земеделските земи може лесно да бъде защитен след изтичането на преходния период с въвеждането на няколко допълнителни нормативни изисквания за подобни сделки. Така стана ясно, че целият театър е бил продиктуван единствено от силното
желание за евтин популизъм
В резултат националистите изживяха звездния си миг, защото за първи път от влизането им в Народното събрание то прие тяхно предложение без нито една редакция. Въпреки това лидерът Волен Сидеров отгатна истинската цел на новите си партньори в пленарната зала. И едната, и другата група видяха в редактирането на текста възможност да направят своя политическа игра, коментира след гласуването националистът. И все пак им благодари.
ГЕРБ на свой ред съзряха златна възможност да стоплят отношенията с Атака с надеждата да ги спечелят за евентуални бъдещи действия. Разбира се, двете формации трудно ще съберат необходимия брой депутати в подкрепа на евентуален вот на недоверие, но твърде успешно биха могли да бламират решения на парламента и дори да прокарват свои законопроекти. При рехавата посещаемост в пленарната зала е достатъчно ГЕРБ да добави десетина гласа от Атака към своите 97, за да спечели мнозинство в удобен за него момент.
От левицата сами подсказаха, че са подкрепили националистите с ясното съзнание, че Конституционният съд ще отхвърли взетото решение и от гласуването им на практика няма да има последствия за държавата. Друга част от социалистите, гласували за, признаха, че са го направили,
за да се харесат на електората си
в селата и малките населени места. Знае се, че немалка част от тях притежават земи, които или не обработват, или отдават под аренда за жълти стотинки, но така и не продават главно защото няма на кого и цените са ниски.
В крайна сметка депутатите на никого не направиха услуга, дори на себе си. От ГЕРБ тепърва ще обясняват на Европейската народна партия защо са подкрепили националистическа формация. Атака от своя страна недвусмислено показа, че ще е на страната на този, който даде по-добра оферта (при това не само финансова), но изцяло за сметка на политическото си бъдеще, защото двойната игра едва ли ще я вкара в следващ парламент. Най-голямата черна точка в актива на левицата пък ще е наказателната процедура срещу България за това, че не спазва присъединителния си договор. А ако случайно се стигне и до съд, потърпевш безспорно ще е не само авторитетът на цялото ни правителство, но и този на партията столетница.
И, макар да звучи парадоксално, в цялата бъркотия единствената последователна евроатлантическа формация в българския парламент се оказа Движението за права и свободи.
