Агенцията за национална сигурност на САЩ е прихващала в големи мащаби телефонни разговори на френски граждани, съобщи в. Монд, като цитира документи на бившия й сътрудник Едуард Сноудън. За един месец – от 10 декември 2012-а до 8 януари 2013-а, тя направила 70.3 милиона записа на данни от телефонния трафик на французите. Материалите, обнародвани от Сноудън през юни тази година, описват методите, използвани за незаконното проникване в тайните и в ежедневието на хората. Някои телефонни номера, набирани от Франция, автоматично са активирали устройство, записващо определени разговори. Следели са се също есемесите и съдържанието им – въз основа на ключови думи. Освен това системно са били архивирани данни за контактите, осъществени от всеки наблюдаван номер.
От документите става ясно, че агенцията е следила както лица, заподозрени, че са замесени в терористични действия, така и други, подбрани само защото са от света на бизнеса, политиката или работят във френската администрация. Графикът показва средно 3 милиона прихващания на данни всеки ден с връхни точки от почти 7 милиона на 24 декември 2012-а и на 7 януари 2013-а.
Шпионажът се е водел в рамките на програма с името US-985D. Според Монд досега нито документите на Сноудън, нито бивши служители на агенцията са разяснили значението на този код. За сравнение кодовете на аналогични програми за подслушване в Германия са US-987LA и US-987LB. Тази серия от номера обхваща според статията кръг от държави, наричан от САЩ трета част и включващ Франция, Германия, Австрия, Полша и Белгия. Втората част се отнася за англосаксонските страни, исторически близки до Вашингтон – Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия. Първата част обединява 16-те американски тайни служби.
След публикацията редица френски политици изразиха гняв и неразбиране, а отвъд Атлантика направиха опити да се оправдаят и най-вече да минимализират мащаба на подслушванията. В телефонен разговор американският президент Барак Обама и френският му колега Франсоа Оланд се договориха да работят съвместно за установяване на фактите и точния размер на дейностите за наблюдение. По-рано Белият дом призна, че САЩ събират в чужбина данни от същия характер с оправданието, че всички страни извършват подобни действия. Президентският офис напомни също, че администрацията на Обама е започнала да преразглежда начина за получаване на сведения така, че да се постигне баланс между естествената загриженост за сигурността на американците и загрижеността на всички хора по този повод.
Париж постави въпроса и в дневния ред на европейската среща на върха, но намери твърде малко подкрепа на Стария континент. Повечето европейски ръководители просто заобиколят темата. Още от първите разкрития на Сноудън Европа все по-често иска официални разяснения, но винаги се сблъсква със стена от мълчание в САЩ. Само Германия, където скандалът около възможното подслушване на мобилния телефон на Ангела Меркел продължава да набира скорост, сподели френския гняв и възмущение.
Американският посланик Джон Емерсън беше привикан в четвъртък (24 октомври) в немското външно ведомство за среща с министъра Гидо Вестервеле. Ден по-рано пресаташето на правителството Щефан Зайберт обяви, че кабинетът разполага с информация, според която специалните служби на САЩ са могли да проследяват разговорите по мобилния телефон на германския канцлер. Берлин незабавно поиска официални обяснения от Вашингтон, а Меркел се обади лично на Обама и настоя за изясняване на ситуацията. Тя даде да се разбере, че смята за съвършено неприемливи подобни действия от страна на приятелска, съюзническа Америка.
Ако информацията за подслушването се потвърди, това ще бъде сериозен удар върху взаимното доверие между нашите две държави, се отбелязва в комюнике, разпространено от канцеларията на канцлера. В отговор Обама увери Меркел, че американските специални служби никога не са я подслушвали и нямат намерение да го правят.
Подозренията на германците възникнаха още в края на юни, когато списание Spiegel публикува материали от Едуард Сноудън. Според изнесените данни Агенцията за национална сигурност прихваща в Германия до 500 млн. телефонни разговори и интернет съобщения месечно.
