Бившият премиер на Италия Марио Монти, възвеличен на супер Марио, на когото Европа разчиташе да спаси страната от колапс през 2011-а, обяви в късните вечерни часове на 17 октомври, че напуска партията Граждански избор, основана от него преди по-малко от година. Това на практика бе превантивен акт срещу опит за преврат от страна на съпартийците му.
Формалната причина бе острата критика на Монти на бюджет 2014-а, представен ден по-рано от кабинета на Енрико Лета, в който трима министри са от Граждански избор. В действителност обаче спусъкът зад кулисите натисна Марио Мауро – министър на отбраната от партията на Монти, подготвил план за съставяне на нова центристка група, към която да се присъединят отцепниците от Народ на свободата – политическата формация на другия бивш премиер Силвио Берлускони. Но Монти остава член на Сената, след като италианският президент Джорджо Наполитано го определи за пожизнен сенатор през 2011-а.
Два дни по-късно, на 19 октомври, италианският съд разпореди двегодишна забрана за Берлускони да бъде избиран в парламента и да заема други висши постове. Решението е част от делото за данъчни измами, по което милиардерът вече има присъда – една година домашен арест или обществено полезен труд. Берлускони вече изяви желание да се труди в полза на обществото в Рим, чийто жител е той, но формалното решение дали и кога ще стане това, изисква още две съдебни изслушвания.
Тези събития усложняват още повече дейността на правителството на Лета, което зависи и от Народ на свободата, и от Граждански избор. Бюджетът за 2014-а вече извади на показ дълбокото разделение в управляващата коалиция. Част от левите се противопоставят дори на предложените скромни съкращения на публичните разноски. Десноцентристите на Берлускони пък са против данъчните увеличения на богатите, на имотите и на потреблението. Самият Монти не е доволен от незначителните промени в разходите и в трудовото данъчно облагане. Очевидно е, че при това положение възможността за бюджетни маневри клони към нула.
Според коментатора на Файненшъл таймс Волфганг Мюнхау Рим е пропуснал поредния шанс за реформа. Намалението на високите трудови данъци на Ботуша е приоритетна задача на почти всяка реформа и тя изисква по-широк кръг промени на разходите и на данъчното облагане, особено след като страната е в еврозоната редом с доста по-конкурентни партньори. За да се финансира по-голямо съкращение на трудовите налози, Лета ще трябва да подстриже регионалните управи. Неефективните държавни фирми за общински услуги, които в общия случай служат за убежище на отстранени политици, трябва да се продадат. Основната полза от приватизацията им няма да са просто свежите пари от нея, но и ръстът на ефективността. В краткосрочен план една от най-належащите мерки е изчистването на дълговото бреме на банките, които в момента нямат желание да кредитират частния сектор.
Най-голяма надежда за промени, според политическите наблюдатели, вдъхва 38-годишният кмет на Флоренция Матео Ренци. Година след като загуби битката за лидер на Демократическата партия той отново е в играта. Кампанията за нов партиен водач на демократите, която бе открита преди две седмици, показва, че той е явен фаворит за поста. Според последното проучване на общественото мнение Ренци събира 63% подкрепа срещу общо 37% за останалите трима кандидати. Всичко ще се реши на 8 декември, когато италианците ще дадат своя глас за бъдещия партиен лидер.
В областта на икономиката Ренци е привърженик на по-отворени и либерализирани пазари. А в политически аспект настоява за нов изборен закон, който да насърчи по-ясно изразена двупартийна система, а не сегашната парламентарна фрагментация.
Лета иска да управлява до 2015-а, за да осъществи важните институционални реформи. Ренци твърди, че не бърза, защото дори да чака десет години преди да оглави бъдещо правителство, ще е на сегашната възраст на Лета. Което не изключва предсрочни парламентарни избори още догодина.
