Правителството одобри подготвителните действия на министъра на финансите Петър Чобанов за поемане на външен държавен дълг в размер до 360 млн. евро. Преди месец Чобанов заяви, че няма намерение да пуска облигационна емисия на външните пазари, а смята да вземе пряк кредит, който да бъде отпуснат от консорциум от чуждестранни банки.
Изрично бе подчертано, че договорът за кредит ще бъде сключен по правилата на германското законодателство. А това на свой ред значи, че или кредиторите ще са германски банки, или че поне банката, която ще организира консорциума, ще е от Германия.
Първата крачка при подобен заем е да се изготвят критериите, по които ще бъде избрана банката, която ще организира консорциума. Тъй като процедурите по подготовката на кредита се държат в пълна тайна, можем само да предполагаме, че правителството е одобрило точно документите за критерии, по които ще стане изборът на водещата кредитна институция. Според някои банкери обаче лидерската позиция при предстоящите преговори е на Дойчебанк.
Преимуществата на дългово финансиране чрез пряк кредит са много, когато става дума за суми под половин милиард евро или долара. При такъв тип финансиране длъжникът може да договори много по-гъвкави условия по отношение на плащане на лихвата или на главницата. Освен това се избягва необходимостта от оценка от рейтинговите агенции. Могат да се договорят опции за удължаването на сроковете на дълга и/или за предсрочното му погасяване по точно определени цени, които въобще не зависят от колебанията на пазарите на облигации.
Проблемът при сключването на такива договори е, че всички преговори по тях и част от важните детайли остават напълно конфиденциални. А когато има тайни, винаги започват да се появяват спекулации. Явно обаче правителството е преценило, че рисковете са по-малко от ползите и затова се е спряло на този вариант на външно финансиране. То обаче едва ли ще може да прибегне към него през 2014-а, когато трябва да вземе близо 1 млрд. евро от международните пазари, за да плати в началото на 2015-а втората емисия глобални облигации, емитирани по времето на кабинета на Симеон Сакскобургготски.
