Проверките на правоохранителните органи валят върху БНБ като студен есенен дъжд. В деня, в който прокуратурата обяви, че приключва проверката за законността, при която Печатница на БНБ е сключила договор за създаване на съвместна фирма с френската Франсоа Шарл Обертюр Груп, излезе и друго съобщение – че държавното обвинение започва нова проверка срещу Централната банка. Този път тя е за това, дали БНБ изпълнява задълженията си на надзорен орган спрямо фирмите за бързи кредити – или т. нар. лихвари. Прокурорите се били сезирали за проблема от предаване в сутрешния блок на Нова телевизия, където бе разказана разтърсващата история за семейство, взело заем за 1000 лв., а после се оказало, че трябва да връща 5000 лева.
Явно хората, подчинени на главния прокурор Сотир Цацаров живеят в друга държава, след като чак сега са прогледнали и решават да се занимават с лихварството – проблем, който съществува от много години. Това че от Нова телевизия са окрили топлата вода с този случай, не оправдава досегашната пасивност на държавното обвинение. Поне от година-две медиите пишат за лихварския бизнес в държавата, който след известно затишие се възроди и процъфтява, и за чудовищните условия, по които въпросните фирми предлагат заеми. Да не говорим, че регулирането на този вид услуги е от 2009-а, когато за пръв път БНБ публикува Наредба №26, която въвежда регистрационен режим за такива фирми, и в нея са описани условията, на които те трябва да отговарят.
За хората на Цацаров, които сега си отварят очите за този пазар, ще кажем, че от 2009-а насам той не само не се е разширил, а дори се е свил. Вземанията на въпросните лихварски компании от домакинствата в началото на 2009-а са били 2.45 млрд. лв., докато през юни 2013-а са 1.39 млрд. лева. Условията – като лихви, такси и комисионни, са все така убийствени. Единственото, което се промени, бе въведеното през 2012-а изискване от БНБ фирмите, занимаващи се с бързо кредитиране, по всяко време да разполагат с капитал от 250 хил. лева. Това бе направено, защото много от тези компании бяха натрупали загуби, надхвърлящи собствения им капитал, и това тяхно състояние заплашваше техните кредитори. За да бъде предотвратена опасността от верижни фалити, които да застрашат финансовата система като цяло, БНБ вкара по-строги изисквания за капитала на тези дружества. Това, между другото, накара някои от тях – в това число и фирми, собственост на чуждестранни компании, да продадат бизнеса си у нас.
Подчинените на Цацаров са изпратили до БНБ въпросник с четири-пет точки, засягащ правомощията й на надзорен орган по отношение на фирмите за бързо кредитиране. Подуправителят на Централната банка и началник на управление Банков надзор Цветан Гунев обеща, че отговорите ще бъдат дадени в указания срок – 25 октомври. Прокурорите можеха да спестят и на себе си, и на БНБ усилията за въпросната кореспонденция, ако се бяха самосезирали по-рано, защото медиите отдавна пишат, че у нас лихварството е без юзди и че е крайно време да му бъдат сложени такива.
Преди месец например в. БАНКЕРЪ публикува материал, в който БНБ от първо лице единствено число подробно обяснява върху кои финансови институции – в това число и тези за бързите кредити, какъв точно надзор упражнява по силата на правомощията, дадени й със закон. Точно там става ясно, че Централната банка не се меси в търговски взаимоотношения. Те са обект на контрол на Комисията за защита на потребителите, ако заемите са над 400 лв., какъвто между другото е случаят, показан в Нова телевизия. Но прокурорите очевидно не обичат да четат.
Дали изискванията към въпросните лихварски фирми трябва да бъдат затегнати, е законозателен въпрос. Той трябва да бъде уреден от народните представители с промени в законите. Не е работа на Централната банка да казва дали да има таван на лихвите, или не. Ако Народното събрание реши такъв таван да бъде определен със закон, БНБ може само да даде методологическа помощ за начините, по които той може да бъде определен и за способите за контрол по неговото спазване. Между другото, в много държави от ЕС такива лихвени тавани съществуват и нарушаването им води до финансови и наказателни санкции. В нашите реалности лихвени тавани също трябва да има, защото много граждани явно не разполагат с потенциала да се опазят от агресията на лихварите, която всички виждаме от рекламните им кампании. Но това е въпрос, който трябва да се реши от законодателите. Както и този за размера на кредитите, които подлежат на контрол.
