Властта влиза в тежък сблъсък с банките, заради хора, които по една или друга причина не са успели да си направят правилно сметките, когато са осигурявали финансирането на своите начинания. И скоро ще започнат да ползват права и привилегии,породени от това свое погрешно решение.
Това става ясно от подготвените от депутати от БСП и ДПС проект за промени в Закона за кредитните институции. Управляващите са подготвили цяла поредица спорни текстове, които из основи ще променят договорната база на кредитирането у нас и чиито ефект върху системата не е ясен, но отсега може да се определи като даване на едностранни предимства на длъжника при свиване на пълномощията на кредитора. Което е нарушение на старото правило – кредитът не е право за човека или за фирмата, а само една възможност за финансиране на проекти сред множество други. И второ, че той се сключва при доброволно договаряне между кредитора и заемополучателя в условията на свободна конкуренция между банките на пазара.
Къде са левовите индекси, г-да депутати?
Цената на всички кредити на банките – както за бизнеса, така и за гражданите, ще се определя занапред на базата на пазарни индекси като EURIBOR или LIBOR – които са приложими единствено и само за заеми в евро или в долари. Не е ясен обаче на каква база ще се определя цената на левовото кредитиране, защото в проектозакона не са посочени конкретни левови индекси, поддържани от БНБ, които да послужат като ценова база за определяне на основата за формиране на ГПР по заемите в левове.
Продължава и либерализацията – или поне облегчаването, на самата процедура по кандидатстване и разрешаване на нови заеми и по тяхното евентуално предоговаряне.
Длъжникът се превръща в силната фигура
Според законопроекта ще отпаднат всички досегашни такси и комисионни при кандидатстване за финансиране, както и за одобрение, усвояване и управление на заема. Отпада изцяло и таксата за предсрочно погасяване както по потребителските, така и по ипотечните кредити, включително за бизнеса.
Но последното нововъведение извежда на преден план два съществени въпроса: първо, за загубения от банките бъдещ доход и второ, за устойчивостта на пазара за дългосрочен левов ресурс, което все още едва прохожда в България. Става въпрос за следното: всеки ипотечен или дългосрочен заем, осигурява някакви бъдещи приходи за банките, които те отчитат при изработванетона своите бизнеспланове. Премахването на таксата за предсрочно погасявяне, която по същество е форма за някаква частична компенсация за загубата на бъдещ доход от кредитора, снижава печалбата на трезорите и съответно, прихода върху една акция на техните акционери и то за повече или по-малко дълго време.
Освен това, тези идеи не отчитат голямото разминаване във времевия хоризонт между пасива и актива на банките. Ако трезорите се кредитират за сметка на кратосрочни или средносрочни спестовни депозити на гражданите и на фирмите, те трябва да търсят алтернативи източници на самофинансиране при заеми с матуритет от 20-30 години. Това може да стане само с емитирането на облигационен заем с подобен срок – до 10 – 20 или дори 30 години, които обаче също струва немалко пари. Така отново се сблъскваме с познат проблем – дългосрочното понижаване на рентабилността на банковите операции. А това никак не е добре. Най-малкото за управление Банков надзор на БНБ, което следи състоянието на кредитната ни система.
Няма добри евтини кредити
Следващият удар срещу свободната конкуренция на пазара за заеми е намерението на управляващите да ограничат лихвата за просрочие по кредитите, включително жилищните, до т. нар. законна лихва, т.е. 10% плюс основния лихвен процент на БНБ. Сега тя е по-висока, защото и рискът за банките от загуби от неплатежоспособност на техните клиенти остава значително по-висока спрямо страните, където оперират майките на повечето български трезори. Освен това отдавна е известно че няма евтин Мерцедес или БМВ. Евтини са Рено и Фиат, примерно. Но разликата между двета типа автомобили по параметри като возия, поддръжка и поведение на пъта е неисъизмерима. Така е и с качеството на банковите услуги. Когато цената по тях се снижи административно – неизбежно ще падне и тяхното качество. Иначе не би съществувало VIP банкирането.
Удар срещу частните съдебни изпълнители
С подготвяните промени се подава ръка само на неизправната страна по един банков договор, какъвто е длъжникът, изпаднал в просрочие. Банките все по-трудно ще преследват нередовните си длъжници, особено ако ипотекираното пред тях жилище – като единствено обезпечение по кредита, е също така единствено за заемополучателя. Което си е чиста проба удар по частните съдебни изпълнители, прехранващи се от продажбите и поддържащи някаква дисциплина в заемоползвателите.
Според новите законови текстове обаче, банката ще се удовлетворява окончателно и единствено до размера на получената при продажбата му сума. Ако тя не стига за погасяване на заема, остатъкът ще е за сметка на трезора. Което ще наложи драстично повишаване на банковите резерви и допълнително свиване на печалбата на трезорите, респективно на дивидента, който очакват да получат техните акционери. А отдавна е известно, че когато доходът по една инвестиция падне под дохода, който банките дават по срочните или спестовните депозити, инвеститорите излизат от това си вложение на фондовата борса, защото то не им носи търсената по-висока печалба и се насочват към други компании или отрасли на икономиката, в които да влагат парите си с по-голяма изгода. От това не може да се избяга никъде.
Галимация от срокове, които БНБ не може да спази
Проектозаконът дава срок от един месец на всички кредитни институции да актуализират общите си условия според новите правила и да подадат заявление до БНБ за актуализиране на лиценза си. Според юристи това значи, че в срок от 30 дни банките трябва да променят и всички условия по вече сключените при съвсем други условия заеми, за да отговарят и те на новите общи условия. В противен случай рискуват да загубят лиценза си.
Предвиждат се и промени на чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс, като банките вече няма да могат да искат изпълнителен лист по нередовен кредит само на базата на извлечение от сметка. Което прави процедурата за събиране на вземането чрез реализиране на обезпечението едва ли не вечна. И обрича банките на нови вълни от загуби, поради вариациите на пазарните цени на обезпеченията.
БНБ ще има и засилени нови правомощия да брани интереса на потребителите. Централната банка ще се произнася и по въпроса дали дадена клауза от общите условия на трезорите е неравноправна – правомощие, което досега имаше Комисията за защита на потребителите. Освен това наличието на неравноправна клауза ще е условие БНБ да откаже лиценз на нова банка. Ако трезорите извършат над три нарушения на закона годишно, това също ще е основание за отнемане на лиценза им.
Вечната Амбър на добрата държава
Банките няма да имат възможност да променят едностранно и дума от общите условия или договора за кредит за целия му срок на действие, включително и за лихвата. На всяко тримесечие трезорите ще уведомяват БНБ за постъпилите при тях жалби от клиенти, както и за решенията по тях, а също и за заведените съдебни дела срещу тях. Което отнема на банките възможността да реагират оперативно на промените в стопанската конюнктура като извличат печалба от икономическия бум или реагират адекватно на месеците или годините в стагнация или с инфлация. А подобна институционална скованост е повече от опасна в тези наши скръбни време на икономическа несигурност.
