Новата вълна от катаклизми в здравеопазването се вдигна от огромния дефицит в бюджета на Националната здравноосигурителна каса, порасна след решението на надзора й да плати 80% от заработеното на болниците и стана истинско цунами на извънредния събор на Българския лекарски съюз. Въпреки че потопът все още е далеч навътре в здравния океан, той неумолимо се приближава и до края на годината, освен че може да помете всички ръководни фактори в сектора, ще бъде реална заплаха и за следващия държавен бюджет. Проблемите са на всички нива, липсва елементарно единомислие между хората, които биха могли да ги разрешат, а в такава болна среда системата е обречена на колапс.
Драмата започна от проблемите в сегашния и неяснотите около бъдещия бюджет на здравната каса. Става все по-очевидно, че в този си вид институцията не може да работи ефективно. Порочната практика средствата на обществения здравен фонд да се разпределят на парче се е наложила от години, но досега ръководствата му
някак успяваха да балансират
и да минават между капките. Междувременно обаче лечебните заведения се умножиха, частниците също искат своя дял, а парите са константа. Като към това прибавим и черната дупка онкология, която поглъща все повече пари, недостигът, който се очаква да достигне до 361 млн. лв., е закономерно следствие. Опрян до стената, надзорният съвет на институцията взе безпрецедентното решение да заплаща на лечебниците само 80% от извършената до края на 2013-а дейност, ако държавата не измисли схема, с която да осигури поне необходимите 150 млн. лв. за изчистването на сметките в болничната помощ. Лошото е, че министърът на финансите Петър Чобанов също няма полезен ход. Първо, това е огромна сума за края на бюджетната година. Но дори и по някакъв начин тя да бъде намерена, допълнителното правителствено финансиране към публичен обществен фонд би било лош сигнал за съвестно плащащите си здравни осигуровки граждани.
Алтернативата е здравната каса да влезе в 2014-а със задължения на същата стойност, но тогава и следващият й бюджет няма да бъде изпълнен без драстични икономии. От друга страна, недоплащането за болнични услуги със сигурност
ще създаде високо напрежение и хаос
Съсловната организация на медиците вече реши, че ако парите за болниците бъдат орязани с 20%, те ще са в пълното си право официално да въведат доплащане на същата стойност. Председателят на лекарския съюз д-р Цветан Райчинов обоснова искането с текст в действащия Национален рамков договор, според който здравните заведения нямат право да искат доплащане само за дейностите, покрити на 100% от касата. Освен това членовете на организацията обсъждат идеята да спрат с плановия прием и да работят само със спешни случаи. Въпросът е, че такова решение би нарушило куп права на пациентите, между които правото на лечение и свободен избор на болница, и ще постави под заплаха солидарния принцип на здравното осигуряване.
За много хора няма особена логика да правят вноски, когато се налага и да си доплащат. Тази идея е приложима за частните заведения, повечето от които и без това работят на този принцип, но ще катастрофира в големите държавни болници, масово приемащи и неосигурени. Именно поради този факт идеята на Райчинов срещна най-сериозната опозиция именно във Военномедицинска академия и Пирогов. Управителят на ВМА ген. Стоян Тонев категорично заяви, че ще продължи да трупа дълг, но няма да връща пациенти, нито ще ги кара да си доплащат. Директорът на Пирогов доц. Стоян Миланов пък каза, че
няма как да принуди осигурените
да вадят пари от джоба за операция или преглед, а предложението на лекарския съюз е смешно и е в ущърб не само на пациентите, но и на самите доктори. В тази насока двамата началници отхвърлят като финансово недопустима и идеята лекарите да излизат в платен отпуск като форма на протест.
Дори и да бъде временно потушена, по всичко личи, че кризата с бюджета на здравната каса ще се прехвърли и към следващата година. Управителят на институцията д-р Румяна Тодорова вече се оплака, че заложените за 2014-а параметри не само не разрешават проблема, но и ще увеличат недостига до 400 млн. лева. На всичко отгоре там е предвиден излишък от 104 млн. лв., при положение, че по нито едно от големите пера средствата няма да са достатъчни. Представителите на пациентите и синдикатите в надзорния съвет са категорични, че няма да отстъпят пред бюджет, предвиждащ по-малко финансиране от реално изплатените средства през 2013-а. Пациентските организации настояват да се заложат поне 180 млн. лв. за онколекарства, а парите за болнична помощ да бъдат намалени с 200 млн. лева.
Спорове се водят и около това кой да има водещата роля при изготвянето на следващия бюджет на касата. Министерството на финансите се опитва да изземе контролната функция, но според експерта към БЛС д-р Димитър Петров то има право само да даде разчети колко пари от вноски очаква в приходната част, но не и да изготвя проектобюджет, който е в правомощията на надзора. Така пак се стига до дилемата дали трябва да има пряка държавна намеса в работата на една независима институция, която обаче опира до бюджетни средства, когато закъса?
Друг ключов проблем, който в най-скоро време
може да изкара лекарите на улицата
е за потребителските такси за преглед и болничен престой. Съсловната организация гласува да бъде върната със законови промени практиката те да са обвързани с размера на минималната работна заплата. Така, ако от 1 януари 2014-а най-зле платените получават по 340 лв. месечно, джипито ще взема по 3.40 лв. на преглед, а болниците – 6.80 лв. на ден за приет пациент. Само че и тук трудно ще бъде постигнат консенсус, тъй като правителството върви в коренно противоположна посока. В унисон с анонсираната си политика приоритетно да подпомага социално уязвимите, кабинетът планира да намали таксата за пенсионерите на 1 лв. вместо фиксираните сега 2.90 лева. Здравният министър Таня Андреева поясни, че разликата ще бъде поета чрез бюджета на ръководеното от нея ведомство, но никой не знае колко реално ще е тя.
Простата аритметика показва, че ако всички около 2.2 млн. пенсионери посетят личния си лекар само по веднъж, министерството ще трябва
да отдели допълнителни 4.4 млн. лв.
nbsp;
годишно. Но ако те го направят по 10 пъти, кой ще гарантира на медиците, че ще получат дължимото? От Сдружението на общопрактикуващите лекари вече изразиха съмнения, че държавата ще бъде коректен платец, след като и сега плаща наполовина за прегледите на деца, студенти и войници. Джипитата посочват, че ролята на таксата е да регулира броя на посещенията, а пълното освобождаване на достъпа до здравни услуги за пенсионерите ще засегне младите работещи, които нямат време да се редят на километрични опашки пред кабинетите им.
Разрив по върховете на здравната система е заложен и в декларираното от лекарите намерение да се отърват от задължението да осигуряват 24-часова неотложна медицинска помощ. Разбира се, никой не може да работи денонощно. Но кой ще мери кръвно, ще лекува главоболие и кашлици след 18 часа? Тежестта би паднала върху спешните отделения на болниците. Както се знае, те и без това са недофинансирани, а медиците там дават дежурства за жълти стотинки. Все тежки секторни въпроси, по които засега царува плашещо разногласие.
nbsp;
