Поредното законотворческо безумие на правосъдното министерство е факт. С пакет от промени в четири нормативни акта ще се прилага "комплексен" подход срещу лошите условия в местата за лишаване от свобода. Всичко се правело заради препоръките на Съвета на Европа и на Европейския съд по правата на човека. Жертвите на престъпления у нас не са споменати.
Вместо европрепоръките да бъдат изпълнени със строителство на нови и модерни затвори, както го правят във всички правови държави, подходът на управляващите е точно обратният. Те виждат решението в това престъпниците да стоят възможно най-малко в затвора. Това е определено като "въвеждането на ефективно компенсаторно и превантивно средство за защита срещу лошите условия в местата за лишаване от свобода в България".
Съдът ще определя само първоначалния режим на изтърпяване на наказанието и ще може да заобикаля по своя преценка много от случаите, в които би трябвало задължително да наложи първоначален строг режим. Напук на масовата практика за толериране на т. нар. ВИП-затворници на затворническата управа се дават широки правомощия да променя режима, без да се допитва до правосъдния министър. Шефът на затвора ще може да променя режима по всяко време с обикновена заповед.
Съдебен контрол е предвиден само за случаите, когато положението на осъдения се утежнява. Отпада дори изискването осъдените на доживотен затвор да лежат при специален режим поне пет години – шефът на затвора ще може да го облекчава "при показан прогрес от тяхна страна". Най-тежко осъдените ще могат да обжалват пред съда статута си още на първата година, след което – на всеки шест месеца. Отпада и забраната за повече от едно предсрочно освобождаване на осъдените, които не са реабилитирани. Те ще могат да излизат от затвора, без да изтърпяват присъдите си докрай – независимо от техния брой, като целта е "да бъдат стимулирани да се стремят към поправяне". И още, и още… комплексна справедливост.
