Списъкът на по-значимите обекти, които Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) ще продава през 2016 г., съвсем окъся. Наскоро се разбра, че тъй като инвеститорите не показват интерес към "БДЖ-Товарни превози" ЕООД, процедурата по раздържавяване на това дружество се спира.
Съдбата на "Международен панаир – Пловдив" АД също е неясна, след като държавата се опита да преразпредели своя дял от 49.63% между двете общини Пловдив и Варна. Припомняме, че общинарите в Града под тепетата отказаха да приемат делбата – те искат да получат целия пакет, за да можели да го управляват по-ефективно. В черноморската столица пък прегърнаха идеята горещо, но засега остават само с мечтите си. Както и да се развият нещата обаче, ясно е, че пловдивският панаир няма да се продава – поне не в месеците до края на тази година.
Така че на агенцията й останаха на разположение за продажба през това време само десет компании с някакъв държавен дял. При това положение е ясно, че планираните приходи от 83 360 000 лв. от плащания по такива продажби едва ли ще се съберат.
Но разходите за приватизация и следприватизационен контрол по утвърдения от министъра на икономиката бюджет за 2016 г. на агенцията си остава в размер на 3 291 600 лв., в това число и планираните разходи за персонал в размер на 1 985 400 лева. Общо 117 служители си разпределят тази сума, макар и за по-малко усилия. От друга страна, след като служителите в агенцията, управлявана от Емил Караниколов, имат по-малко работа, може да се очаква, че ще подготвят по-добре компаниите за продажба, което пък би донесло и по-високи приходи.
Около 39% от бюджетните разходи на агенцията, или 1 306 200 лв., са предвидени за осигуряване на дейностите по приватизация и следприватизационен контрол. Включително и за изготвяне на правни анализи, на оценки и информационни меморандуми, за консултации и експертни становища от външни фирми, разходи за държавни и съдебни такси, извършвани във връзка със съдебни дела, страна по които е АПСК, както и по изпълнителни производства за събиране на вземанията на АПСК от частни и държавни съдебни изпълнители, харчове за командировки в страната за извършване на следприватизационен контрол. В тази сума са включени и парите за публикуване на решения и обяви на агенцията за маркетингови дейности, в това число и за публикации и реклама във всекидневници и в специализирани издания.
В последните две години агенцията за приватизация работи основно като агенция за недвижими имоти. От такава дейност идва основният поток от приходите й. За продажба през 2016 г. ведомството разполага със 73 обекта – открити са процедури за продажба на имоти частна държавна собственост и имоти с предоставени права на управление на ръководители на държавни ведомства (МВР, МФ, МЗХ и БАБХ). Сред потенциалните възможности за увеличаване на броя от обектите, подлежащи на приватизация, попадат и имоти частна – държавна собственост с данъчна оценка от 10 хил. лв. до 500 хил. лева. Това става след предложение на ръководителя на ведомството, което управлява имота, или от областния управител. Ще бъдат предлагани и имоти с данъчна оценка над 500 хил. лв., но след решение на Министерския съвет.
При изготвянето на прогнозата за броя на приватизационните продажби и за размера на очакваните парични постъпления агенцията се застрахова с това, че работи в трудна икономическа и финансова среда, и съответно – при понижена инвестиционна активност в страната. Всъщност по-лошото е чиновническият подход на някои от министрите и областните управители при подготовката на списъка с компании за раздържавяване и недвижими имоти за продажба.
